„Когато осъзнаем какво означава Светото Причастие, общението на човека с Христос, „вкуса“ на Тялото и Кръвта Христови, тогава мисля, че видът и начинът на подготовката ще станат по-разбираеми за нас“, казва архимандрит Вартоломей – игумен на светата обител Есфигмен, Света гора, Атон.
Рождество Христово наближава. Намираме се в подготвителния период за големия празник. Период на пост – понятие, често недобре разбрано дори от нас, християните. Мнозина винаги търсят насоки как да постят. Мнозина питат: „Каква е правилната подготовка за Светото Причастие?“
Сякаш се случва за първи път в живота ни. Сякаш друг път не сме постили и не сме се причастявали.
Разбира се, има случаи на хора със здравословни проблеми, които се нуждаят от специално отношение. Но като цяло ние, християните, сякаш не знаем основите на нашата вяра – защо вярваме, защо постим и т.н., хванати в капана на формалната религиозност, която в крайна сметка не ни предлага нищо.
Когато осъзнаем какво означава Светото Причастие, общението на човека с Христос, „вкуса“ на Тялото и Кръвта Христови, тогава мисля, че видът и начинът на подготовката ще станат по-разбираеми за нас. Всичко се прави за Христос. Вярваме в Христос. Познаваме Христос. Следваме Христос.
-Какво означава това?
Означава, че Христос трябва е най-важното нещо в живота ми. Не да е просто едно име, за да мога да се нарека християнин. Това означава Христос да играе водеща роля в живота ми. Христовото слово да дава смисъл и да преобразява живота ми. Да доминира в ежедневието ми по такъв начин, че не да ме прави асоциален, а напротив, напълно социализиран. С Неговото слово да мога по различни начини да се изправям пред трудностите, които срещам. Да изпълва живота ми със смисъл и да дава стойност на моите житейски стремежи и усилия. Да ми помага да бъда търпелив. Да ме изпълва със светлина… Да ме кара да се усмихвам!
– Какво мога да предложа на Този, Който ми дава толкова много духовни блага?
Нашият насрещен дар не може да бъде паричен или материален. Той може да бъде изключително личен и духовен.
Да Му предложа нещо от себе си. Това е знак на любов и преданост, знак на доверие и най-висше задължение. Човек не дава нещо от себе си, ако не чувства някакво задължение, което води до отношения на доверие и любов.
– Въпреки че следвам и вярвам в Христос, чувствам ли някакво задължение към Него? Осъзнавам ли, когато нещо ми е дадено? Разбирам ли Неговото действие в живота ми, или всичко е формално? Имам ли нужда от Него в живота си или си спомням за Него само, когато съм в нужда? Изпитвам ли любов към Него?
Ако наистина съм разбрал какво е Христос и какво е направил за мен, тогава не е достатъчно да му предложа нещо от себе си, но искам и изпитвам нужда да му предложа цялото си същество.
– Някой ще каже: „но това звучи много трудно; как мога да се отдам на Христос?“
Това, което Христос иска, е промяната на нашето лошо „аз“. Иска да се поправим. Да бъдем човеци. Да можем да общуваме помежду си. Да обичаме, да се омиротворяваме и да се радваме. Всичко това се постига чрез духовното подвизаване. Чрез непрекъснат стремеж да се самоконтролираме, като използваме правилно собствената си воля, с която сме надарени като свободни хора. За това духовно усилие Христос ни възнаграждава с най-големия дар – Своите Тяло и Кръв.
– От всичко казано по-горе мога да осъзная, макар и малко, какво означава да се причастиш с Тялото и Кръвта Христови. Мога ли да преценя своята подготовка, дали съм готов да пристъпя към св.Тайни? Осъзнавам ли наистина, че Светото Причастие не е мое право, а е Христов дар за мен?
Умишленото самолишаване е моят дар за Него. Умишлено се лишавам от удоволствията, насладите и от всичко, което ме разсейва от това, което се опитвам да постигна. Като студента например, който се затваря в стаята си и се изолира от всякакви други дейности, за да не се разсейва умът му и да може да се подготви правилно за изпитите, които му предстоят. Опитвам се да изчистя сърцето си, ума си, мислите си, оставяйки мястото чисто, защото Висшият посетител ще дойде. Опитвам се да се лиша от вкуса, който храната ми предлага, да оставя усещането за вкус свободно, за да вкуся Христос, Единствената истинска наслада. Всичко е въпрос на личен избор, разположение и усилия с единственото условие – вярата в Христос и доброволното самолишаване като дар за Него.
– Вярвам ли в Христос? Искам ли да имам общение с Него? Опитвам ли се да бъда готов за това общение?
Периодът, през който преминаваме, е период на подготовка за общуване с Новородения Христос. Опит да осъзнаем величината на любовта на Бога, който се смири за мен, за теб, за всяко човешко същество, идвайки при нас, с раждането Си в скромна пещера, приемайки човешка плът и кости. Нека всеки помисли лично какво искаме от Христос и какво място Му даваме в живота си. Какво означава Раждането на Христос за всеки от нас. В какво сърце искаме да поканим Христос да се роди в нас?
Нека се подготвим правилно за празника Рождество Христово не като за обикновен календарен празник, а като повод за духовно прераждане и промяна на начина ни на живот. Нека не спираме да живеем, а напротив, да видим живота през друга призма, която осмисля и предизвиква истинска радост. Нека продължим да живеем с радостта, която не угасва със светлините, а остава и краси живота ни. Рождество Христово идва. Не оставяйте времето да мине неизползвано! Нека очистим душите си, за да можем да посрещнем Младенеца Христос, в гостоприемното и чисто пространство на сърцата си, украсени с радостта и светлината, които ни носи духовното усилие, което всеки един от нас полага за Него.
