Под манастирската лоза …

За “Парите, които никога не спят”-тези от хазната и тези от дарители

От: Наташа Войкина, Враца

Интервю с Величкия епископ Сионий- игумен на двата ставропигиални манастира – Бачковски  и  Троянски и с госпожа Татяна Попова – собственик на верига от магазини “ Аванти” – ктитор ( дарител) и на двете светини

********************************************

“Книгите са като хората — казваше той, — когато остареят, стават мъдри. Науката и мъдростта са дело на миналото. Настоящето е винаги било море от чувства, по което се клатушкат хорските души, несигурни в своя път. Техните сълзи, техните вопли, радости, стремления, измами и душевни тържества, техните мисли и опити падат като скъпоценни бисери в бездните на това море. И когато се оттече в далечното минало, хората намират на дъното му утаени всичките попаднали съкровища и черпят мъдрост.”

Отец Сисой- “ Под манастирската лоза”- Елин Пелин

– Ваше Преосвещенство, на големия християнски празник Петдесетница

отслужихте литургия в Троянския манастир, като на гости Ви беше един от ктиторите – г-жа Татяна Попова, която отпразнува там своя 55-ти рожден ден. Според наши източници, черкували се в Светата обител –  молитвено, скромно, в благодатната  атмосфера на  българската светиня.

Епископ Сионий: – Да, за наша духовна радост споделихме празник, който ни свързва – за нея рожден ден по плът, за мен – рожден ден по дух. На 5 юни  1991 г. приех  монашеско подстрижение в Клисурския манастир “Свети Свети Кирил и Методий”, на 22 годишна възраст. Госпожа Попова, скъп наш гост, като приятел и  най-значим  наш дарител, откакто аз съм игумен и мое смирение бяхме поканили наши близки – монаси и духовни хора. Нямаше пищна трапеза, излишества и шум. Не подхожда в епидемичната обстановка, с току- що отменени част от ограничителните мерки и в светата обител да се отбелязват лични празници със светски елементи. В навечерието на празника след празничната вечерня отслужихме с братството на манастира Акатист пред чудотворната икона на Богородица – Труеручица, аз оглавих богослужението, молитвено участваха миряни  и нашите гости.

На другия ден бяхме духовно зарадвани от много богомолци, дошли от близо и далеч, за да се черкуват на Петдесетница – рожденият ден на Църквата – след месеци  ограничения. Беше едно вълнуващо тържество на вярата за всички – с коленопреклонните молитви, раздаването на орехова шума, символизираща огнените езици – слизането на Светия Дух върху Христовите Апостоли. Имахме много причастници. С тялото и кръвта Христови, с голяма благодарност към Бога за благодеянията, които й дава, се причасти и г-жа Попова; със смирение, като един обикновен мирянин.

Татяна Попова: – Да, рождените ни дни съвпадат: неговия духовен, а моят по плът. Много съвпадения има, които вероятно не са случайни. Да, отслужи се Акатист на Света Богородица Труеручица и всички участвахме в това вълнуващо моление. Беше много впечатляващо. Миналата година  празнувахме в Бачково, естествено, по същия начин. На тази дата винаги съм в манастир, откакто познавам епископ Сионий и знам, че той е замонашен на тази дата. Ходя там, където е и той. Преди това всяка година бях в Челопеченския манастир при Майка Юстина. Тя е на 92 години. Много я обичам, много й помагам, посещавам я често. Момичето, което живее там и се грижи за нея, работи в мой обект. Миналата година сменихме покрива на манастира, като дядо Сионий подреди храма. Подарих  много хубави икони, включително на Свети Иван Рилски Чудотворец, в която Владиката вгради частица от мощите на светеца. Подарихме и частица от мощите на Свети Климент Охридски.

– Бихте ли споделили защо госпожа Попова е най-големият дарител на манастира?

Епископ Сионий: – Не мога да изброя всичко, което тя е направила с пословична щедрост и любов за нас от години, поради което съм разпоредил да се споменава името й, както и имената на близките й на Великия вход по време на Светата литургия. Ще спомена само най- мащабните. На първо място – реставрацията и ремонта на манастирската триетажна  кула с двата параклиса – “Голгота“ и “Свети Свети Кирил и Методий”, в който се служи през зимата и се кръщават децата. Външната художествена  декорация представлява вградени Глаголицата и Кирилицата, изографисани са образите на Светите Седмочисленици. С нейни средства е изградено и осветено манастирското аязмо, което преди това представляваше тръба в купчина камъни, от която извираше водата.

Особено изискани  и с висока художествена стойност са изработените в “Студио Димчовски “ с нейни средства икони, обковани със злато, сребро и скъпоценни камъни. Те впечатляват и с големината си, с одухотвореността, която излъчват – икони на Христос, Света Богородица, Свети Цар Борис Покръстител, Свети Климент Охридски, Свети Николай Мирликийски. Не мога да не спомена и многото църковна утвар, изработена с нейни средства, както и предмети за интериора на манастира. Голяма е благодарността ни за подпомагане на нашите културни, образователни и социални начинания – богословски семинари, семинара за журналисти, художници, иконописци, детски лагери за сираци и други, които е трудно да се изброят.

– А в Бачковския манастир включи ли се с някаква инициатива?

Епископ Сионий: – Да, ангажира се за ремонта, реставрацията и изографисването на храма “Вси светии”, в който в момента творят най- добрите български  художници. Той е вътре в манастирския  комплекс,  повече от 50 години не е функционирал, ползван е за склад за строителни материали и повредени стари икони и стенописи, попаднали тук от цялата страна. В тази кауза са се включили и други благородни и щедри, вярващи хора, но тя е основен ктитор.

– Като такъв щедър благодетел, тя поставя ли Ви условия, изисквания, препоръчва ли Ви фирми, лица, които да се заемат с някои от дейностите – с една дума- кадрува ли?

Епископ Сионий: –  Не, има ми пълно доверие,вярва в моя усет за хармония, има прозрачност на отчитане. Тя е щедър благодетел и на Софийска митрополия – за благотворителни дейности за деца, инвалиди, културни събития. Бог да й дава здраве и сили в попрището й и в житейските друмища.

Татяна Попова: – Имам ценз , печеля честно  парите си. Слава Богу, никога не съм робувала на тях, никога не съм работила заради тях. Просто ми  е  усет и дарба от Бога  да “правя” пари. Така имам възможност да помагам на повече хора с каквото мога. Уважавам епископ Сионий  безкрайно много. Винаги ще му помагам, защото той е чист човек и винаги мога да кажа това, което мисля, без да се притеснявам.Ценното в него е, че никога не е злоупотребил със средствата, които са предназначени за определена цел. Огромно доверие му имам, но това е по Божий промисъл….

– Като споменахте  думата “прозрачност”, може ли да кажете как ще  се изразходи наскоро отпусната  от правителството сума от 200 хиляди лева за всеки от двата манастира, на който сте игумен? Доволен ли сте от размера й?

Епископ Сионий: – Разбира се, че сме доволни. Това е сериозна подкрепа, защото през последните 3 месеца ние нямахме никакви приходи. Ще можем да заплатим натрупани сметки за ток, хранителни продукти, както и духовниците от братството и служителите ни да си получат заплатите. Имаме натрупани и задължения.

– Така ли? И задължения  ли натрупахте за това време? А не завиждате ли малко,че Рилският манастир получи значително по- голяма сума- 800 хиляди лева?

Епископ Сионий: – Да, натрупахме и задължения. Но в никакъв случай не завиждаме на Рилския манастир. Той е с огромна територия, там  се съхраняват при специален режим ценни реликви от национално значение. Като обект под егидата на ЮНЕСКО, трябва да се поддържа  на определено от изискванията  ниво.

– Вярно ли е,че игуменството на двата ставропигиални манастира вече Ви е трудно за изпълнение и два пъти сте подал молба до Светия Синод да Ви освободи от ръководството на Троянската Света обител?

Епископ Сионий: – Не, това са слухове. Аз съм на послушание в Църквата. Не мога да искам или да не искам. Каквото ми разпореди Светия Синод, ще приема.

– Къде ще служите на Петровден – въведен сте в архимандритско достойнство от блаженопочившия български Патриарх Максим на този празник?

Епископ Сионий: – Имам покана от Негово Вископреосвещенство митрополит Николай да участвам в литургията в Пловдивския храм “Свети Свети Апостоли Петър и Павел, в който има чудотворна икона на Свети Мина.

– Какво ще пожелаете на  читателите на “ Следвай ме”?

Епископ Сионий: – Здраве, духовна бодрост, Божие благословение  и благоденствие!

Снимки: Фейсбук

Следвай ме – Вяра