На 19 октомври е и Денят на българския лекар
Православна църква почита паметта на всебългарския небесен покровител – преподобният Иоан Рилски Чудотворец. Неговият ден винаги е на 19 октомври, тъй като не се влияе от датата на Великден.
Той е най-известният български светец и отшелник, покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България – Рилския. Роден е вероятно през 876 г. в село Скрино край Дупница и умира на 18 август 946 година. Живее по времето на княз Борис I и цар Симеон I Велики. Най-активните му години са при царуването на цар Петър I (927-969). До 25-годишна възраст св. Иван Рилски е пастир. Но в неговото сърце винаги гори любовта към Бога и желанието да му се посвети изцяло. Първоначално рилският чудотворец постъпва в манастира „Св. Димитър“, под връх Руен във Влахина планина.
Там изучава богослужебните книги. Приел монашество, той се отдава на пост и молитва, като се установява първоначално във Витоша, а по-късно в най-високата и безлюдна българска планина Рила, където по-късно основава едноименния манастир. Сегашният му импозантен вид няма нищо общо с този, създаден от сетеца. Там той извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести.
Славата му се разнася далеч от Рила планина, из пределите не само на България, но и на Европа. Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 440 км от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Отшелникът обаче не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение. Той приема плодовете, но не и златото, което държавният глава му предлага, като само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България.
След смъртта си през 946 г. Св. Иван Рилски е погребан близо до основаната от него Рилска обител, но скоро след това цар Петър нарежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец, днешна София. Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е канонизиран. Византийският писател Георги Скилица свидетелства, че в Средец мощите му излекуват византийския император Мануил I Комнин (1143-1180).
През 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите на св. Иван в своята столица Гран (Естергом). В онези времена мощите на светци са се смятали за ценни почти колкото златно съкровище. Затова императорите са се надпреварвали да си ги набавят. Според преданието местният римокатолически архиепископ заявил, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Иван го наказва с онемяване. След като се поклонил пред мощехранителницата и иска прошка, говорът му се възстановил. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в България.
На 1 юли Православната Църква празнува връщането на мощите на св. Иван Рилски от Търново в Рилската обител. През 1195 г. цар Иван Асен I тържествено ги пренася в столицата Търново. През 1469 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител ги донасят Търново в основания от него Рилски манастир. И днес всеки вярващ може да целуне ръката на Св. Иван Рилски, чиито нетленни мощи се намират в специална ракла пред иконостаса в главната църква на манастира.
На 19 октомври се отбелязва и Денят на българския лекар. Той се чества от 1996 г., когато Българският лекарски съюз избира за покровител на медиците св. Иван Рилски. Според преданието най-великият български светец е извършил много чудеса, както приживе, така и след смъртта си. Заради това и българските лекари са избрали светеца за свой закрилник.
