Видял я юродивият Андрей, тя се молела за спасяването на Константинопол от нападението на сарацините
Православната Църква чества Покров Богородичен днес, на 1 октомври. Празникът е неподвижен, тоест на една и съща дата.
Той се свързва с явяването на Божията майка в храма във Влахерна (близо до константинопол) през Х век. В него, като светиня, се пазела дреха на Пресветата Дева. Градът бил заплашен от нападение на сарацините. Хората се събрали за молитва. Един от тях, юродивият Андрей, канонизиран за светец впоследствие, видял Богородица да разстила покривалото (покрова) си над присъстващите в знак на защита. По видението му. Тя била заобиколена от ангели, апостоли и пророци, и покрила с омофора си хората в храма. Според видението на Андрей тя коленичила и помолила Иисус Христос за спасението им. Омофор означава покров, покривало, като произходът е от гръцки. Арабите били отблъснати от града. Населението било спасено, а всички научили, че именно Пресвета Богородица ги е спасила.
От наименованието на дрехата дошло и названието на празника. Той е честван от гръцките православни църкви през ранното Средновековие, но по-късно е забравен или забранен. В Киевска Рус той е въведен от киевския княз св. Андрей Боголюбски около 1164 година. Тогава князът построява една от най-красивите руски църкви на Нерл във Владимир и я нарича „Покров Богородичен”. От Руската православна църква празникът е заимстван в Българската православна църква. Това става доста късно, през XIX век. По новия стил този празник се празнува на 1 октомври. Много православни църкви и манастири носят името на Покрова на Пресвета Богородица. По-новият храм в Кремиковския манастир носи това име.
Историята потвърждава, че на 1 октомври 910 г. арабите нахлули във Византия по времето на Лъв Мъдри.
