Половин век от събитията на 21 август 1968 година
Фотоизложба на Чешкия център в столицата ще разкаже за събитията през август 1968 г. Изложбата ще бъде открита и представена от чешката фотографка Дана Киндрова на 15 май 2018 г. в 18.00 ч. в Експозицията за национално помирение (Гарнизонното стрелбище), бул. „България“ 1 (в парка зад хотел „Хилтън”). На следващия ден – 16 май в Чешкия център (ул. Раковски” 100) може да гледате документалния филм на Мартин Джазаири „Братя отвъд гроба“.
Дана Киндрова през 1990 – 1991 г. заснема оттеглянето на войските на СССР от Чехословакия, а впоследствие, след като преди 15 години издава публикация на тази тема, решава да събира фотографии запечатали тяхното „пристигане“. Четири години издирва снимки не само сред фотографи, наследници на авторски права, колекционери, но и в архивите на много институции.
Изложбата в София представя подбор на снимки от август 1968 г. от общо 19 фотографи и от 5 архива – Густав Аулехла, Ян Бартушек, Яромир Чейка, Бохумил Доброволски, Иржи Егерт, Йозеф Хник, Дагмар Хохова, Мирослав Хуцек, Мирослав Кхол, Либуше Киндрова, Владимир Ламер, Мирослав Мартиновски, Милон Новотни, Антонин Нови, Ян Рейх, Иржи Стивин, Даниела Сикорова, Иржи Вшетечка и Вацлав Тоужимски, който заснема драматичните моменти в Либерец. Има кадри от архива на Чехословашката телеграфна агенция, Северночешкия музей в Либерец. Фотографии е предоставила и бившата главна редакторка на списание „Чехословашка фотография“ (Československá fotografie) Алена Шоуркова, която се сдобива с тях след като неизвестен автор пуска снимките в пощенската й кутия.
Снимките са отпечатани върху пенокартон, т.е. не става въпрос за увеличени оригинали, защото през 70-те и 80-те години в Чехословакия не е било възможно да се показват фотографии запечатали нахлуването на войските и авторите старателно са пазили негативите. Всички фотографии са разпечатани от сканирани копия, направени от оригиналните негативи и благодарение на тази техника качеството им е много добро.
Изложбата може да се разгледа до 15 юни 2018 г.
Самоизгаряне
от Валери Петров
- Ян Палах не е между живите вече,
- Ян Палах е нейде далече, далече,
- Високо там нейде във въздуха син,
- над Прага трептящ като дъх на бензин,
- Един миг, едно тяло с пламтящи коси –
- преди миг само бил и вече не си
- Ян Палах го няма, а у нас нито звук,
- Ян Палах го няма, а ний сме си тук,
- и бензинът е нашият и го помниме ние
- как във лъскава струя от сондата бие
- и как с него по бузите се мажат със смях
- Ванюша, Катюша, Алексей, Абдулах !
- Филми, книги, идеи, къде сте в живота ?
- Нима сте измислици на два Дон Кихота
- и нищо, и нищо от Вас не остава,
- освен това облаче дим над Вълтава
- и тоз вик „Свобода !“ едва чут, едва чут
- в януарския въздух, синьо – розов от студ ?
- Ян Палах го няма и така ни се пада –
- сега всеки си има своя вътрешна клада,
- на която страхлив, разтреперан и ням,
- се самоизгаря от мъка и срам!
