Предколеден урок *

Тези дни станахме свидетели на нещо безпрецедентно в Българската православна църква от години. Един български свещеник, при това много популярен с дейността си, изненадващо поиска да бъде освободен като  клирик. Молбата му беше уважена от Светия синод и той беше низвергнат. Мотивите са лични – да се търсят, оповестяват и коментират са неща, далече от добрия тон. Бившият вече отец Силвестър, чието рождено име е Станимир Янакиев остава редови мирянин. Някои побързаха да се зарадват – нещо, което е в разрез както с доброто възпитание, така и с християнското разбиране за отношението към ближните. Със своя частна позиция по въпроса излезе игуменът на Гигинския манастир архимандрит Никанор. Публикуваме я без редакторска намеса.

 Не бива да се радване на това, което не може да бъде радостно!

Тези дни стана тема низвержението на сливенския свещеник отец Силвестър Янакиев. Църковно наказание, за което той самият бе „ходатайствал“, воден от порив на християнската си съвест. Желанието му бе удовлетворено – и от новия Сливенски митрополит, и от Св.Синод на БПЦ.

Забелязах обаче, че някои вярващи – и то добри християни, които обичам и уважавам, се радват на това и едва ли не казват „Слава Богу“ и „отърва се БПЦ“.

Прискърбно и достойно за плач, а не за радост, е едно такова събитие! Независимо от реалните причини за него, то означава, че брат е бил повален от изкусителя. Че една християнска съвест е била омрачена от поддаването пред силата на изкушението.

Освен демоните, няма кой друг да се зарадва на това!

Не осъждам, разбира се, радващите се. Всички сме човеци. Само светец би могъл да реагира така, както Спасителят ни учи! Но да си дадем сметка, все пак, къде сме. „Къде си, Адаме?“

Вижте на мен какво ми се случи.

Неотдавна почина добре известният православен блогър Светослав Ангелов – Портос. Понеже в моите очи той постъпи неблагодарно и несправедливо спрямо мен, като (пак според мен) неоснователно ме нападаше и хулеше в своя блог, аз коментирах ненавременната му смърт така: „като куче живя и като куче умря“, като имах предвид хулиганствата му и проблемите му с алкохола, довели в крайна сметка до неговата ранна кончина.

При това го написах без да имам осъждане в сърцето си, а по-скоро понеже ме беше яд на него какви ги вършеше.

И ето какво ми пише един искрено вярващ човек точно днес:

„Здравей, отче! Имах странен сън снощи. Светльо Ангелов се беше наредил при тебе за причастие. Ти му каза – направи ми тая и тая пакост, как не те е срам и т.н… А той падна в сълзи и ти искаше прошка.“

Виждате ли братя и сестри, че не бива никого да осъждаме за нищо! Защото истинския или мним грях на ближния виждаме, но покаянието му е скрито от нас.

На сънища не трябва да вярваме. Но този сън не е случаен. От Бога е.

„Знам, че не е редно да отдаваме значение на сънищата. Но поменавяй го на проскомидията, като служиш“ – добави този брат.

И така Бог ми даде да разбера, че всъщност съм осъдил Светльо със своя коментар.

Неотдавна в манастира ни гостува архимандрит Георгий, духовно чедо на преп.Ефрем Катунакиот. И той ни разказа такова поучение от стареца си:

Имало един благочестив подвижник, при който често ходели братя за съвет и изповед. Недалеч от там живеел един нерадив монах, който прекарвал времето си в греховно падение. Подвижникът попитал дошлите при него за този монах: „Как е?“ „Все така“, поклатили глави те. „Ех!“ – само въздъхнал подвижникът, и мигом усетил, как Божията благодат го напуснала. Струвало му дълго време, прекарано в обилни сълзи на покаяние, докато отново си възвърне благодатта Божия.

Нека да поскърбим за това, че Българската православна църква загуби един енергичен свещеник и да се помолим за спасението на душата му!

„По това ще познаят, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си.“ (Йоан 13:35)

Бог да помага на лишения от сан отец Силвестър и да прости волните и неволни врагове на раба си Светослав!

___________________________

    *Заглавието е на редакцията

Exit mobile version