„Лудият на Непорочната. Св. Максимилиан Колбе“ е озаглавен трудът на изследователката Мария Виновска
„Лудият на Непорочната. Св. Максимилиан Колбе“ – така е озаглавена книгата на изследователката Мария Виновска, която ще бъде представена на 4 февруари, вторник, от 19.00 ч. в католически храм „Свети Франциск от Асизи“ в столицата (ул. „Проф. Асен Златаров“ 7). Самото представяне на този значим за делото на светеца и мъченик труд, ще бъде направено от отец Ярослав Барткиевич OFM Conv., който е и директор на радио „Аve Maria”. Българското издание е осъществено от брилянтния преводач Тони Николов. Специален гост на събитието е отец Пьотр Шчепански OFM Conv., който е настоятел на манастира в Ниепокаланов в Полша, основан от свети Максимилиан. Отец Пьотр Шчепански ще донесе в София частица от неговите мощи за поклонение. Вярващите ще имат възможност да им отдадат почитв храма непосредствено след представянето.
В своята книга Мария Виновска ни предлага завладяващ разказ за удивителната личност и саможертвата на свети Максимилиан Колбе. Нейният труд става достъпен у нас със съдействието на фондация „Комунитас“.
Кой е той?
Малцина от некатолиците в България знаят нещо за него. Отец Максимилиан Колбе (1894 – 1941) е светец на Католическата църква от нашето съвремие. Роден е на 8 януари 1894 г. в Звунска Вола, Полша. Приема монашество към Ордена на францисканците конвентуалци, ръкоположен е за свещеник през 1918 г. Развива мащабна издателска дейност, основаното от него списание „Рицар на Непорочната“ достига тираж от един милион екземпляра. Поставя началото на „Град на Непорочната“ – Ниепокаланов, един от големите центрове на почитта към Света Богородица в Полша. Няколко години мисионерства в Япония, а след завръщането му в родината продължава с активното си духовно-просветителско дело. На 13 септември 1939 г. е арестуван и изпратен в концентрационен лагер, където остава до декември същата година. На 17 февруари 1941 г. е арестуван отново и попада в концлагера в Аушвиц. Жертва живота си, заемайки доброволно мястото на един осъден на смърт баща на две деца. Загива мъченически, умъртвен от нацистите на 15 август 1941 г. Канонизиран е през 1982 г. от папа Йоан Павел II.
„Аз съм католически свещеник“, казва той и отдава собствения си живот на смъртта – и то на каква смърт! – за да съхрани живота на непознат събрат по нещастие, пособен заради сляпата мъст. Тове е велик момент: предложението е прието. То се е родило в сърце, възпитано в самоотдаденост, естествена и спонтанна, почти логично следствие на неговото свещенство. Нима свещеникът не е явява „втори Христос“?“, казва Папа Павел VI.
