За своя вътрешен мир, новата визия за света след началото на операция „Надигащ се лъв“ под ракетите в скривалището разказват двама българи, блокирани в Израел.
Това са сценалистът и писател Мартин Ралчевски и творецът и професия маркетолог Мира Копанарова (снимка архив). Те са там като част от 13-членна културна делегация за фестивала „Българската душа на святата земя“ (на общата снимка са след пристигането си там). Предлагаме ви техните преживелици, описани в личните им профили. Да се помолим за благополучното им завръщане.
Мартин Ралчевски:
Снощи беше една от онези нощи, които остават завинаги в паметта. Нощ, в която всяка минута отекваше със звук на страх, молитва и надежда. Прекарахме голяма част от нея в бомбоубежището, заедно с още няколко души, непознати за нас до онзи момент. От време на време се чуваше глух тътен и напомняне, че над нас, някъде в нощното небе, падат ракети. И въпреки всичко, в онзи мрак, намерихме светлина. Събрахме се в кръг и си говорихме. Всички отправихме един и същи вик – да оцелеем. Да се върнем при близките си. Да видим утрото. Никой не говореше много. Само тихи думи, прошепнати молитви и сълзи. Помня как едно момченце заплака. Мисля, че беше рускинче. То стисна ръката на майка си. А тя просто кимна и го прегърна, без да каже нито дума. Всички разбрахме отговора.
Днес е нов ден. Не знаем какво предстои, но знаем какво значи да оцелеем заедно. Знаем колко силна е молитвата, когато идва от сърце. Знаем, че дори в най-тъмната нощ, има светлина.
Слава Богу, всичко е наред сега. Благодаря от сърце на България за грижите за нас, които сме тук сега в нужда, благодаря и на всички вас, които се молите за нас. Никога няма да забравя тази ваша любов и добрина.
Добавям отново имената на групата за молитвено споменаване ако желаете.
Николай, Екатерина, Драгомир, Боян, Мадлена, Снежана, Николай, Димитрина, Радинела, Мира, Райна, Анжела, Мартин.
Мира Копанарова, творец
Благодарим на всички за молитвите, за любовта. На Vesela Seli Raytchinova , ти си ангел, който неотлъчно ни пази в бункера и поведе до висините на човешката душа. Ти ни показа какво е безрезервно да поставиш ближния пред себе си, дори в лицето на мъката и безизходицата. Фестивалът Neshama Bulgarit не е както бе плануван, но много по велик – България по цял свят участва да спаси нас, 13 човечеца, Българи, събрани около силата на изкуството да донесе Мир.
В този момент когато светът се е побъркал, ние, едно племе неповторимо, пазителите на Словото, показва какво е да се грижиш за своите. Поклон пред урока, макар и тежък.
Родината са хората и Вие сънародници ни я пращате, сякаш нозете докосват земята вече. Не сме спали, звуците ни карат да подскачаме, опознахме човека в най-суровата му форма, принуден да бори не само страхът от ракетите но и да види и оцени изгрева без бомби и намери Бог точно тук и сега. Но има и една реалност в която хората тук живеят всеки ден, да се молим и за тези които нямат това богатство, което ние имаме в изобилие чрез вашите молитви.
Непознатите станаха сестри, а ближните по ценни от титлите, наградите и постиженията.
Атаките продължават, но имаме лукс в изобилие.
Тези хора с които делим дивана, хотелска стая и бункера ги опознахме и ни научиха да прощаваме, да обичаме, да скърбим и даряваме каквото имаме, защото само ЗАЕДНО сме сила.
С доброто и позитивното напред.
