Преславският събор налага български клирици в Църквата

БПЦ отбелязва неговата 1125-та годишнина

1125-годишнината от историческия Преславски събор отбелязва днес Българската православна църква. Тържествата по този повод са във Варна, където патриарх Неофит отслужи света литургия в катедралния храм „Успение Богородично“, а от 12.30 ч. в Преслав беше отслужен благодарствен молебен.

Преславският църковно – народен събор (893-894 г.) решава български, вместо византийски клирици да свещенодействат в Българската православна църква. Скоро след приемането на това решение, в края на 893 г. Климент Охридски става епископ на Драгвиста (Велица).

Българският език (редакция от края на IХ век) да замени гръцкия в богослужението, с което той става официален в държава, а столицата да бъде преместена от Плиска в Преслав, са другите важни решения на Преславския събор. Той възниква като църковно-народен след детронирането на княз Владимир Расате след опита му да възстанови езическите вярвания на старите българи. За този събор писмените източници на медиевистиката не дадат конкретни данни. Годините преди провеждането му и след това са описани хронологично от абата по това време на Прюмския манастир, който е и автор на „Световна хроника Регинон“. Ето и неговото повестувание: „Князът на този народ (т.е. Борис), както разказват, като приел благодатта на Кръщението, проявил такова съвършенство, че денем се явявал пред народа в царски одежди, а нощем, облечен в груба дреха, влизал тайно в църква и, прострян върху пода на самия храм, прекарвал в молитва, като си постилал отдолу само власеница. Не след дълго той изоставил земното царство и като поставил на свое място за княз по-стария си син (Владимир) , подстригал се, приел одеждата на светото подвижничество и станал монах, предавайки се денонощно на милосърдие, бдение и молитви. Между това неговият син, когото той поставил за княз и който далеч отстъпвал от баща си по ревност и деятелност, почнал да върши грабежи, да прекарва времето си в пиянство, пиршества и разврат и с всички средства да възвръща новопокръстения народ към езическите обреди. Когато баща му узнал това, възпламенен от силен гняв свалил монашеската дреха, отново препасал военния пояс, облякъл царските дрехи и като взел със себе си тия, които се бояли от Бога, опълчил се срещу сина си. Скоро без особено затруднение той го заловил, извадил му очите и го пратил в затвора. След това свикал цялото си царство и поставил за княз по-младия си син (Симеон), като го заплашил пред всички, че ще претърпи същото наказание, ако в нещо отстъпи от истинското християнство. След като уредил това по този начин, той свалил пояса, отново надянал светата монашеска дреха и като отишъл в манастир, прекарал останалото време от сегашния си живот в свето подвижничество“.

За детронацията, макар и лаконично, споменава и Йоан Екзарх в своя „Шестоднев“.

 

Снимка: Велики Преслав (макет)

 

Следвай ме – Вяра

Exit mobile version
Privacy Overview

This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.

Strictly Necessary Cookies

Strictly Necessary Cookie should be enabled at all times so that we can save your preferences for cookie settings.

If you disable this cookie, we will not be able to save your preferences. This means that every time you visit this website you will need to enable or disable cookies again.