Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ се е самосезирала по случай, разказан от жена
Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ започна спешни проверки в болница ,,Св. Анна“ в София (бливша Окръжна) и Центъра за спешна медицинска помощ в столицата, съобщиха агенцията.
Причината е публикация в социалните мрежи от личен блог на жена, която разказва за проведено лечение на пациентка (възрастната ѝ майка) в лечебното заведение. Агенцията се самосезира по случая, а проверките започват още днес – 10 март. След тяхното приключване министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов и обществеността ще бъдат запознати с резултатите, увериха от МЗ.
Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ се е самосезирала по случай, разказан от жена
Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ започна спешни проверки в болница ,,Св. Анна“ в София (бливша Окръжна) и Центъра за спешна медицинска помощ в столицата, съобщиха агенцията.
Причината е публикация в социалните мрежи от личен блог на жена, която разказва за проведено лечение на пациентка (възрастната ѝ майка) в лечебното заведение. Агенцията се самосезира по случая, а проверките започват още днес – 10 март. След тяхното приключване министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов и обществеността ще бъдат запознати с резултатите, увериха от МЗ.
Под публикацията на столичанката в една от социалните мрежи десетки граждани пишат отзиви. Едни споделят негативен опит от същата болница, други от други лечебни заведения. Ето какво разказва жената, публикуваме по-долу без редакторска намеса на описаното от нея. Профилът й във Фейсбук е LaMartinia. Отправяме и линк към самата публикация на жената. https://www.facebook.com/LaMartinia?ref=embed_post
Случаят
„Днес ще ви разкажа за схемата в една софийска болница. Предварително се извинявам, че ще ви разваля зюмбюлената еуфория, но така се отнасят към жени в 21 век.
Единствената ми цел с този разказ е да предпазя други потърпевши, не искам нито реванш, нито отмъщение. Умишлено изчаках да ми мине емоционалната вълна, за да съм максимално точна.
Ваш възрастен близък пада и си чупи нещо, в случая на майка ми – рамо. Обаждате се на Бърза помощ, идва линейка, лекарят преглежда пациентката и споделя, че има съмнение за счупване. Дотук всичко е добре.
Докато все още сте в шок от случилото се, притеснени и объркани, същият този лекар ви насочва в конкретна болница, в случая Окръжна (Св.Анна). Над въпросите ви не е ли по-близо и добре в няколко други болници, той отговаря по различен уклончив начин по тънката струна – няма места, имахме отказ, работели стажанти, не били добри в тая област, т..н. И ако като мен упражнявате екстремния спорт да вярвате в хората, насред цялата уплаха и шок от случилото се, се съгласявате, въпреки че имате резерви. Нали е лекар, нали е авторитет, нали спасява човек животи, би трябвало да знае.
Кара ви същият лекар да подпишете листа с изрично желание пациентът да бъде закаран там, приемат ви бързо и експедитивно, наистина се оказва счупване, приемат пациентката и ви викат сутринта в 8, за да ви обяснят каква е ситуацията.
На другия ден се срещате с лекар, който не е ясно дали е завеждащ отделение, но се държи като такъв. Приема ви той в кабинета, с изричното уточнение да седнете вляво, след това разбирате, че това е заради камерите. Почти любезно, но леко отегчено започва с два въпроса:
– Пациентката оправя ли се сама?
– Да.
– За операция ли сте?
– Не знаем, затова се срещаме с вас.
След това разказва накратко какво е счупването, показва снимка и следва:
– Вариантите са два – пластина или ИМПЛАНТ, смяна на ставата, като ОТВОРИМ пациентката ще разберем кое от двете е по-добре.
Отново сте в шок и питате кое налага операцията. Пациентката е на 83 и с други придружаващи сериозни заболявания. Леко нервно ви се казва, че се прави най-доброто, че имат опит и са направили Х броя подобни операции и възстановяването с имплант е по-бързо. На 83. Операция. Смяна на става. Бързо възстановяване?!
Задавате още няколко въпроса, на които почти ви изтикват от стаята с думите: идете при старшата сестра, тя ще ви обясни за ФИНАНСОВАТА ЧАСТ. Отивате вие при старшата, а тя ви посреща с въпроса:
– Кое си избирате – имплант или пластина? 2000 или 4000 лв?
Съвсем любезно казвате, че не сте медицинско лице (и наум, че не сте тук за силиконови гърди, за да си избирате), на което леко нервно ви се казва:
– Ама то въпросът е кое може да си позволите, по-евтиното или по-скъпото, дали можете да ги дадете тия пари.
В това време влиза друга сестра и казва над старшата, че пациентката (майка ви) няма да бъде оперирана ДНЕС (петък), защото е приела аспирин и остава зa понеделник. Без да сте потвърждавали за операция, без да сте подписвали каквото и да било, без да знаете. Продължава старшата за сумата, че ви дава отсрочка до понеделник за внасяне на парите, демек, ЖЕСТ!
Излизате вие, пиете едно кафе и решавате да потърсите консултация с друг лекар, на когото имате доверие, от друга болница. Обикаляте около 40 минути да си получите диска с рентгена, изпращате снимката и о, изненада – операция дори не е нужна, рамото би трябвало зарасне само. Да, ръката никога няма да е със същата функционалност, но предвид възрастта, общото състояние и придружаващите заболявания операция не само не е препоръчителна, ами е и крайно РИСКОВА.
Връщате се вие при въпросния лекар, съвсем любезно обяснявате, че сте се консултирали с колега (груба грешка, това е непростимо) и второто мнение е, че операция не бива да бъде правена, kамо ли смяна на става, молбата ви е пациентката да остане до понеделник, за да бъде под наблюдение, за да не я местите в целия този стрес, което ще причини още вреди.
При тези ви думи лекарят скача от стола, започва да сипе квалификации и нападки, почти ви гони от стаята, показвайки ви входа с думите:
– Взимайте си я и изчезвайте!
Запазвате самообладание, защото знаете, че всяко местене в друга болница в този момент би навредило и усложнило ситуацията. Подчертавате, че пациентката цял живот е била медицинска сестра, а баща ви лекар и поне от колегиалност и човещина да остане до понеделник. Почти се молите! Отново се започват квалификации, но се съгласява, правел изключение. Изпраща ви да купите шина за обездвижване и да се върнете да я сложат. Изминавате половината град на скорост, за да успеете навреме, носите шината и си тръгвате със свито сърце.
Идвате на другия ден на свиждане в определения за това часа, въпреки че отделението е постоянно отворено, маски и калцуни не се ползват в грипен сезон, както и да е. И що за изненада – шината стои в опаковката си, пациентката е приведена ВЪРХУ счупеното си рамо над леглото и не може да се изправи. Просто в тази стая явно никой не влиза, защото НЯМА ОПЕРАЦИЯ, за какво да се влиза, като не можем да усвоим тая пътека и тоя консуматив. Дори вода не е имало кой да предложи, да не говорим за храна. НИЩО. НУЛА. Неглижиране, грубост и всякаква липса на човечност.
Ако в онзи момент имаше измерителен уред за гняв, щях да счупя скАлата, мисля, че никога не съм се чувствала толкова отчаяна, бясна, разочарована и шокирана. Никога. Обаче човешката психика има свойството да се мобилизира в критични моменти и сякаш цялата сила на света се вселява в теб и ти помага да изринеш каквото трябва и да продължиш.
За няколко секунди отхвърляте няколко варианта за действие, качвате се при въпросния лекар и след като известно време не го откривате (явно притеснил се от саморазправа), отново сте в същата стая, но този път не сядате отляво, този път той е седнал, а вие сте прави и му казвате, че сега той ще ви слуша той и ако до понеделник не се грижи за майка ви като писано яйце, сутринта пред входа на болницата ще го чакат няколко ТВ екипа и Медицински надзор, за да разберат всички как се планира операция на 83 годишна пациентка без да е прочетен картона ѝ и без да са взети предвид придружаващите заболявания, само и единствено, за да се вземат едни Х хиляди лева от стресирани, безпомощни и крайно зависими хора, каквито сме всички ние в ролята си пациенти. Да разкажем на всички каква грижа се полага за същите тези пациенти след като отказват операция и въпреки че следва да са под наблюдение заради сериозността на травмата и общото състояние. Как цяло отделение в държавна болница не само не си върши работата да помага, ами причинява допълнителни щети.
В този момент тонът омеква, отговаря ви се вече спокойно, без нагрубяване и заплахи като „Нали знаете, че без операция това рамо НЯМА да зарасне!“. Да, добре, както прецените, разбира се – вече разговорът е коренно различен. След като ясно сте дали да се разбере, че може да загуби удобния стол, на който седи в момента.
Шината беше сложена моментално, впоследствие се оказа, че е поставена крайно непрофесионално и затрудняващо дишането. Половината багаж остана в болницата, защото майка ми беше преместена в друга стая и никой не се почувства длъжен да ни върне одеяло, яке, обувки, такива неща, дори не ги взех, такова беше омерзението ми от това място. На пациентите се държи ужасен тон, всички са изключително груби, нагли, безчовечни, поне в тези 2 отделения на болницата, часове за свиждане не се спазват, калцуни не се поставят, маски не се носят, все едно сте в супермаркет.
Майка ми вече е по-добре, слава Богу, на място, където полагат чудесна грижа за нея, започва да движи и ръката. Докато обаче циркулирах из болницата, поне на 3 семейства беше предложена смяна на става за възрастните им близки, предполагам, че това е практика.
Питам се защо в 21 век в европейска столица, се налага да заплашиш някого със служби, институции и скандал, за да свърши работата си, базовата си, ежедневна работа, не нещо извънредно?
И друг, по-важен въпрос – кога човещината просто напуска нечие тяло и ум и той се превръща в машина, в безчувствен робот с високо самочувствие и нарцистично поведение, който няма грам съчувствие, разбиране и милост? Реторични са ми въпросите, разбира се.
Призивът ми е: искайте второ мнение, слушайте интуицията си и отстоявайте правата си, друг начин просто няма.“
