Архиепископ Йоан Шаховски
Из книгата „Апокалипсис на греха”
Превод: Силвия Николова
Православен портал „Богоносци“
Всички ние знаем какво е обида, защото сме се и обиждани, и сме обиждали. Без да го съзнава, всеки обиждан и всеки обиждащ ранява себе си, все едно се лишава от слънцето на любовта. Този, който обижда ранява не само своята душа, но и тяло: злите емоции раждат в човека болезнено напрежение на тялото, което се отразява и на неговия обмен на веществата и нарушават живота. Този, който обижда, обижда преди всичко себе си. Но и обиждащият се постъпва неразумно, той ранява сам себе си. Трябва да се покриваме със светъл щит от обидите, да не им обръщаме внимание. А още по-висше е да противопоставим на обидата любовта, кротостта и великодушието. „Поучете се от Мене, – е казал Спасителят Христос, – понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си” (Мат. 11:29). Ето това е пряката пътечка към щастието, за което човек често си мисли, но не знае пътя към него.
Обидата може да бъде несъзнателна. Нанесените обиди идват от гордостта, която иска да унизи човека, от отмъстителността и злобата. Хората обиждат и от алчност, завист, тщеславие, егоизъм и, просто, от душевна нечувствителност и нравствена невнимателност.
Предприемачът (индивидуалният или колективният, като държавата, партията) обиждат хората най-безсрамно, като ги експлоатират не само икономически, но и нравствено. Историята на човечеството е пълна с тези грехове, та чак до наше време. Сега обаче, не е времето на феодалните барони и не само въшливите с пари експлоатират бедняците, – самите те са бивши бедняци, станали администратори, партийци, представители на пролетариата. Те експлоатират жестоко бедните (селяните в колхоза, работниците), прикривайки тази експлоатация само с едни твърде лесни за самите тях празни думи.
Експлоатацията на ближния може и да не бъде изразена с лични неприязнени чувства. Тя бива нравствено безчувствена, търсеща лична изгода, партийна или държавна. В наши дни се опитват да оправдаят материалната и духовна експлоатация с високи мотиви. Целта на революцията е блага за всички – така хората оправдават големите обиди. Бездушните плановици, без да са видели живия човек, оперират с хуманни фрази. Утилитарният материалистически подход към безсмъртието на човешката душа е смъртна обида за човека.
Но, чувствата на справедливост и състрадание могат да се родят и в материалиста въпреки неговата материалистическа теория. Като човек, той може да бъде с тънка чувствителност. Случва се така, че сърцето на вярващия в Бога (въпреки духа на тази вяра) се изпълва с алчност, с безсърдечност.
Така, както у материалиста „неверието” може да бъде едва ли не на края на езика, така и ”вярата в Бога” понякога бива на края на езика у вярващия човек. ( Вярата в Бога не е теоретична дисциплина). В наши дни хората обиждат дори вярата в Бога (принуждават да се изписва Неговото велико и свято Име с малка буква). Но, човек може да обиди Бога много по-малко, отколкото съзвездията Орион или Лебед.
Невярващите нанасят обида само върху своя живот. Човек обижда човека със своята зла (или недостатъчно добра) воля. И всички тези многочислени „молекулярни” обиди в света, са нашето лично и общо зло, раждащи черни те и страшните облаци на конфликтите, войните и душепогубванията, от които човечеството потръпва. И, от които, може би, ще бъде изтребено.
По-рано в историята, в името на вярата в Бога, царя и водачите на народите са обиждали невярващите хора (или тези, които не са вярвали като обиждащите). Сега в редица страни невярващите обиждат вярващите.
Казано е на човека: „Знаеш заповедите: не прелюбодействувай; не убивай; не кради; не лъжесвидетелствувай; не увреждай; почитай баща си и майка си” (Марк. 10:19). Ако обидата вече е налице, трябва да й се противопостави обидчивостта. В преодоляването на злото влиза и преодоляването на обидчивостта. Ние хората твърде лесно се обиждаме един друг. И още по-лесно се обиждаме. На нас, понякога, ни се иска да се почувстваме „обидени” и в това се проявява глупавата човешка инфантилност. Детето понякога иска да зареве не защото майка му го е обидила, а защото изведнъж много му се е приискало да се почувства (и още повече, да се покаже!) обидено. Това показва незрялост на душата.
„Активният егоист” обижда, „пасивният” се обижда. Обидите на активните и обидчивостта на пасивните егоисти объркват много живота. Изходът от това състояние е само един – към свободата на духа – никого да не обиждаш и на никого да не се обиждаш.
