Началото на Великия пост започва с всеобщо опрощение. На вечерното богослужение Неделя Сиропустна всички православни християни си поискваме прошка един от друг. На този ден всички ние се стремим да потърсим и си дадем искрена прошка, за да започнем поста с чисто сърце.
Да кажеш на всеки: „Простено, прости“. И не само да го изречеш на глас, но и да го преживееш дълбоко в душата си.
Да направиш ближния си по-мил. Далечния да направиш ближен. И накрая да превърнеш враговете си в приятели. Това е прошката. Тя не може да бъде друга. Не може да бъде половинчата и временна. Не може да бъде поза и мила гримаса.
В Библията е казано, че който не прости прегрешенията на ближния си, и Бог няма да му прости безбройните прегрешения, с които всеки ден го прогневяваме.
Прощаването има значение най-вече за прощаващия, тъй като той се освобождава от негативните си емоции и добива отново възможност за обективна преценка на фактите, свързани с другия човек, въпросната нанесена обида или нежелано поведение.
Няма истинска любов без искрената, постоянна и неподправена прошка. Добрите взаимоотношения между Бога и човека, и между хората, са заложени единствено и само върху кратките, но пълни с огромно съдържание думи: “Простено – прости“.
