Световноизвестен специалист консултира екипа на УНГ отделението
14 и 15 юли 2020 г. са дните, които ще останат в историята на Бургас с първите кохлеарни имплантации. Операцията връща слуха при пълна глухота. Тя е единственият шанс за децата, които се раждат с увреден слух и за всички, на които други методи и слухови апарати не могат да помогнат. Бургас става четвъртият град в страната, в който стартира програма за кохлеарна имплантация.
Операциите са извършени от д-р Даниел Петков, началник УНГ отделение в УМБАЛ Бургас. Част от екипа са анестезиолозите д-р Антон Григоров и Станимир Каменски, както и лекарите от УНГ отделението – д-р Рафаил Елевтеров и д-р Цветелина Григорова. Специално за старта на програмата, от Националния център по кохлеарна имплантация в Чехия, Прага, пристигна д-р Иржи Скриван, доктор на медицинските науки и един от най-известните специалисти по кохлеарна имплантация в света. Той оказа методическа помощ като консултант на бургаските лекари.
Оперирани са двама пациенти – момче на година и половина и мъж на 35 г. Момченцето е глухо по рождение, а мъжът загубил слуха си като дете. „Ако слуховата загуба при децата не се коригира до 3-4-годишна възраст, това дете няма нито да чува, нито да говори. Надяваме се с този метод да помогнем на всички тези пациенти. Много е важно веднага след раждането да се извърши слухов скрининг и децата да бъдат насочени своевременно. Призовавам и възрастните, на които слуховите апарати не помагат, също да се обърнат към нас“, сподели д-р Даниел Петков. Скрининг на новородените от няколко години е въведен като рутинен в Отделението по неонатология на УМБАЛ Бургас.
„Удовлетворен съм от видяното във Вашата операционна. Д-р Петков и екипът му са отлично подготвени и ще се справят успешно и занапред“, посочи д-р Иржи Скриван, дмн. Той консултира програми по кохлеарна имплантация в много държави в Централна и Източна Европа. „Усещането е особено удовлетворяващо, когато оперираме деца, защото няма друга технология, която да помогне на децата да чуват и да говорят. Това е огромно постижение те да имат добър живот“, сподели той.
Имплантът е сложно електронно устройство, което се състои от две части – външна, която е поставена зад ухото и вътрешна – под кожата. Имплантира се във вътрешното ухо при операция с обща упойка. Принципът на действие е следният: външен звуков процесор (предавател) улавя звуковите вълни и ги предава на вътрешната част на апарата (приемател или стимулатор). Приемателят, който се намира в областта на черепната кост над ухото преобразува звука в електрически импулси и по този начин го предава към кохлеата (част от вътрешното ухо). Електродите в кохлеата са в пряк досег със звуковите рецептори и така електрическият импулс „прескача“ увредените области в средното или вътрешното ухо като достига до слуховия нерв, преминава по него и накрая се приема и обработва от мозъка.
Операцията трае от 2 до 4 часа. Хирургът пробива мастоидната кост зад ушната мида. Оттам достига кохлеата (част от вътрешното ухо), където се поставят електродите на импланта. Приемникът се вгражда в черепната кост в областта над ушната мида.
Кохлеарният имплант работи на принцип, различен от слуховия апарат. Слуховият апарат има функцията да усилва звука така, че да може да бъде полезен при хора със смущения в чуването и увреден, но съществуващ слух. Имплантите обаче заобикалят увредените части на ухото, като директно стимулират слуховия нерв.
Чуването чрез кохлеарно имплантирано устройство е различно от нормалния слух. Обикновено пациентът има нужда от време за научаване и свикване с възможностите на устройството. Въпреки нуждата от адаптивен период и работа със специалист, кохлеарните импланти позволяват на много пациенти да разпознават различни сигнали, да разбират звуци в околната среда и най-важното – да разбират човешка реч – лично или по телефона.
В България цената на кохлеарния имплант, който струва над 30 000 лв., се поема от Здравната каса и за деца, и за възрастни.
Първата кохлеарна имплантация в България е извършена през 1999-а година, от проф. Иван Ценев. Оттогава у нас са извършени над 700 кохлеарни имплантации. По данни на Световната здравна организация, 30 на сто от населението по света има слухови проблеми. В България са 400 хил. души, близо 9 процента от които са деца. Едно на 1000 от всички новородени деца се ражда глухо. Това е световна статистика, тя е валидна и за България. У нас всяка година се раждат около 60-70 деца със слухова загуба, която налага протезиране.
Данните от статистиката показват също, че до 65-годишна възраст 2/3 от населението в света и в България, имат слухови недостатъци. Кохлеарната имплантация е алтернатива за хора от всички възрасти, а НЗОК покрива цената на импланта.
Използването на имплант за глухи деца в ранна възраст спомага за развитие на комуникативните и езикови умения. Изследванията показват, че когато децата получават кохлеарен имплант (последван от интензивна терапия) преди 18-месечна възраст, те значително по-добре могат да чуват, да разбират звука и музиката, както и да говорят, в сравнение с тези, които получават импланти в по-напреднала възраст.
Проучванията също така показват, че отговарящите на условията деца с кохлеарна имплантация преди 18 месеца развиват езикови умения със скорост, сравнима с тази на децата с нормален слух. Много деца успяват чудесно да се интегрират с редови училища, без нужда от интензивна чужда помощ.
Някои възрастни, които са загубили цялото или по-голямата част от слуха си по-късно в живота си, също могат да се възползват от използването на кохлеарни импланти. Много хора се научават да свързват сигналите от импланта със звуци, които си спомнят, вкл. човешка реч.
На снимките е екипът по време на операцията. Д-р Иржи Скриван, дмн е най-вдясно с очилата.
На снимките от брифинга отляво надясно – д-р Рафаил Елевтеров, д-р Цветелина Григорова, д-р Иржи Скриван, дмн., д-р Даниел Петков.
Следвай ме – Здраве
