Разпети петък (Велики петък) – това е денят, в който е разпнат Божият син Иисус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството.
На Разпети петък Иисус е разпнат на кръст и погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която поставят стража и огромен камък на входа. От тук идва и името на иконата изобразяваща кръстната смърт на Иисус Христос – Разпятие Христово.
На този ден в храмовете се извършва неговото опело. На утринната служба се четат дванадесет откъса от Евангелието, които разказват за страстите (от църковнославянски – страданията) на Иисус Христос. По време на богослужението вярващите държат в ръце запалени свещи, символизиращи величието на Спасителя по време на страданията му и духовното бодърстване на християните.
В този ден от Страстната седмица постът е особено строг: църквата повелява тогава да не се яде и да не се пие нищо – дори вода. На Разпети петък, когато Спасителят умира на кръста, през деня не се служи Света литургия. На вечерна служба в храма се съпреживява Христовата смърт – изнася се Христовата плащеница, посветена на погребението на Спасителя. Преди началото на службата, в средата на храма се издига „гробът“ Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащеницата. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови.
По време на богослужението на Велики петък от олтара се понася плащеницата, с която е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Извършва се опелото му сред бели цветя. След като се изнесе плащеницата на вечерното богослужение с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на службата свещеникът взима плащеницата от престола и я полага в „гроба“ – в центъра на храма. Поклонението на плащеницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара – минути преди пасхалното шествие на кръста.