Сред градинските растения се срещат по-често отношения на взаимопомощ, отколкото на вражда. Въпреки това, между някои има лоша съвместимост. Тя се обяснява с тяхната коренова и листна система, която може да притеснява съседните култури. Например, градинският чай не се обживява с лука, ряпата страда от съседството с дивата ряпа и японската фалопия (пиперичета). Невенът е несъвместим с бобовите култури, пелинът с граха и фасула, вратигата със зелето, а киноата с картофите. Има растения, изпускащи вещества, които се понасят лошо от повечето други видове. Например, орехът отделя веществото въглен, който тормози много от овошките, азалията, рододендрона, божурите, ябълките и къпината. Сред растенията има такива сърдитковци, които с право някои растениевъди определят като асоциални. Те действат лошо на много култури. Такъв е копърът. Той уврежда доматите, зеленият боб, кимионът, бобът и спанакът. Някои плевели сред полските култури не само се конкурират с тях за вода и храна от почвата, но и ги подтискат. Пшеницата е притеснявана особено много от мака и маргаритките, рапицата от дивата ряпа и полската горчица. При ръжта се получава точно обраното, самата тя тормози плевелите. Ако тя бъде засаждана две поредни години на едно и също място, пирът ще изчезне. Други културни растения също способстват за забаване на растежа на плевелите. Те извличат от тях вещества, с които се хранят. По този начин тези култури се явяват екологично безвредни хербициди. Ярък пример за това може да послужи отрицателното въздействие меду детелината и всички растения от семейство лютикови. В корените им се образува веществото ранункулин, което дори в изключително ниски концентрации потиска растежа на полезните бактерии в почвата и я прави непригодна за детелината. Ако на полето с многогодишни треви се появи лютиче, и там има е детелина, тя скоро съвсем ще изчезне. Американският биолог Р. Б. Грег в своята книга за тревите дава следната унищожителна характеристика на семейство лютикови: «Ралицата, божурите, омайничето и други градински цветя принадлежат към семейство лютикови. Те са много силно жизнеспособно, ино живеят само за себе си. Неговите представители се нуждаят от по-големи количества органични съединения, а след себе си оставят безжизнен хумус. Съседните им растения пък, не биха могли да растат без голямо количество богата почва». Като имате предвид тези факти, премислете добре, какво, как и на какво безопасно разстояние да засадите в своята градина.
