Змей Горянин (Светлозар Акентиев Димитров), 1933 г.
Подпалете, господа български граждани, бъдниците в камините си, за да бъдат салоните ви напълно в български стил. В старовремските кадилници, купени от антикварните магазини, пуснете по две зрънца тамян, за да прогони благовонието му злите духове, които сплитат езиците в интриги и сърцата обковават в броня. (Знаете ли, господа български граждани, че сърцата ни са бронирани като танкове?). Пред иконата, скътана в скъп стилен иконостас, запалете кандило. Божата Майка е много стара вече и трябва да светне нещо пред очите ѝ, за да погледне към грешната ни земя.
Направете тия приготовления и седнете край дългите маси, покрити с бели ленени покривки (на квадратчета) и натрупани с лакомства, за да посрещнете Рождението на оня, който ходеше бос и кръщаваше хората с Дух Божий.
И понеже празникът е голям и причините основателни, поканете своите близки. Ще им сервирате печено прасенце с гарнитури и прибавки, мандарини, ябълки и фурми; може да си попеете, да си пуснете радиото, да танцувате и пофлиртувате… Можете да правите всичко. Но не говорете, господа български граждани, нищичко не говорете. По-добре е да прекарате тая празнична вечер като на ням филм. Защото думата дума отваря, а по такъв начин може случайно да заприказвате за благотворителност.
И веднага настроението ви ще се развали. Ще си спомните за крайните квартали, където къщите са толкова високи, че може човек да се покачи по покривите им без особени усилия; където амбициите не са по-високи от покривите; където страданието вече е толкова тъпо, че почти не се чувства.
Ще си спомните това и ще усетите задушливата миризма на бордеите, в които хиляди деца зъзнат край неразпалени огнища и с уверени, че дядо Коледа няма да пусне нищо в обувките им – защото обувки нямат.
Трябва ли, господа български граждани, да си разваляте нервите с тия деца? Нима не е огорчено благотворителното чувство на всяка какичка и леличка, която е ходила да раздава вехти дрешки на бедните деца? Та те не умеят дори да благодарят! … Те са толкова невъзпитани!…
А ако случайно думата отвори дума за християнско благочестие, няма ли, господа български граждани, да развалите добрия тон на празненството, като се поусмихнете лукаво и поклюкарствате за курортуването в тоя или оня манастир, за одеколона, стилните спални и кабинети и тъмните пътувания с автомобил? … Сигурно ще развалите празника. И ще ви стане неприятно. Ще ви се поиска, може би, да викнете от цяло гърло: „Боже, пази България!” – защото малкото кандило пред иконата на Богородицата, може да ви върне в годините на вашето детинство, когато наистина сте вярвали, че небето не е кухо и че някъде – където няма болка и печал – има един поглед, който не дели хората на квартали. Може би малкото кандило ще успее да стопи леда около сърцата…
А това ще бъде лошо…
Затуй, не говорете нищо, господа български граждани. Танцувайте, флиртувайте, яжте, пийте, но не говорете!
А когато мине полунощ и разтрепераните пръсти почнат да пълнят винените чаши по-щедро, пазете се да не разлеете вино по белите квадратчета на ленените покривки.
Защото кървавочервените петна ще ви напомнят софийските тротоари.
Честито Рождество Христово, господа български граждани!
