Няма противопоставяне на нискоквалифициран и висококвалифициран труд в България от гледна точка на системите на заплащане, твърдят от КНСБ
Средната работна заплата в частния сектор през последните години расте много по-бързо спрямо тази в обществения. Няма противопоставяне на нискоквалифициран и висококвалифициран труд в България от гледна точка на системите на заплащане. Професии, изискващи по-ниска квалификация, получават понякога по-висока средна брутна заплата спрямо професии с по-висока, поради редица обективни фактори, сред които основно е извънредният труд. На ниво основни заплати балансът и съотношенията между тях отразяват в голяма степен образователната квалификация на работещите.
Това са част от изводите в анализ на КНСБ на заплащането на труда в България, който днес, 29 май, бе представен на пресконференция от президента на КНСБ Пламен Димитров, вицепрезидентът Тодор Капитанов и главният икономист на конфедерацията Любослав Костов.
„Ние боравим с обективните числа, които всеки може да провери и да устовери какви са. В публичното пространство през последните седмици вървеше внушение, че КНСБ иска увеличение на заплатите на тези, които са без образование и не мисли за тези, които са с такова. Този опит за противопоставяне не отговаря не истината“, категоричен бе Пламен Димитров и даде редица примери за постигнатите увеличения на възнагражденията в секторите на средното, висшето образование, държавното управление.
„За последните 3 години, благодарение на усилията на синдикатите и на КНСБ, разходите за персонал в държавния бюджет от 2022 до 2025 г. включително са повишени с общо 7,8 млрд. лв. и от 14 млрд. достигат 22 млрд лева. Много ли, малко ли са, нека видим къде са заплатите, на тези, на които плаща правителството“, каза Димитров. Той посочи, че с 1,3 млрд. общо са се увеличили за три години средствата за увеличение на заплатите в средното образование. Така през тази година средна основна заплата на учител е 2283 лв. в зависимост от това дали става въпрос за младши, старши или главен, а средна брутна е 2893 лв.
За висше образование и наука в резултат на нашите усилия сме успели да получим допълнително 560 млн за заплати от 2022 година досега. Основна заплата на асистент доктор във ВУЗ в гр. София е 2600 лв. Средна брутна заплата в същия ВУЗ е 3650 лв. Следователно началната работна заплата представлява 71% от средната брутна за съответния ВУЗ. За работещите в държавното управление в различните агенции и структури сме успели да постигнем с 690 млн. лв. повече разходи за заплати, каза още президентът на КНСБ. Въпреки това възнагражденията изостават от тези в частния сектор. Той е успял в много по-голяма степен да компенсира инфлацията и изпреварва обществения. Което е нормално, той движи икономиката, но разликата се задълбочава, тя минава мина 100 лева. Средната брутна в публичния сектор в момента е 2373 лв., в частния – 2467 лв., посочи Димитров. и обясни, че ръстът на заплатите в обществения сектор няма алтернатива. Той трябва да догони частния, ако иска да бъде конкурентен, защото някой трябва да иска да работи в него.
При лекарите средна основна заплата в университетска болница в София е 2332 лв., а средна брутна заплата – 2910 лв. В много от болниците има много доплащания, които не винаги се отчитат по съответния ред. „Данните, които имаме, са от нашите колективни трудови договори и от брутните заплати в няколко големи областни градове и София. Не е такава картината в общинските болници, там заплащането е по-надолу. Вижда се, че дори в здравеопазването, където има много извънреден труд, той не е концентриран при лекарите. За медицинска сестра в същия университетска болница – малко повече от половината от брутното ѝ възнаграждение се формира от основната начална запалата, която е 1749 лв. Средна брутна заплата е 2910 лв. Освен че трудът на медицинските сестри е подценен, разликата от основна до средна се получава основно от извънреден труд. Поради тази причина медицинските сестри са на улицата. Трябва да се промени тяхната основна заплата. Всичко останало е допълнителен извънреден труд. Получава се така, че работиш един месец, а ти плащат за месец и половина заради него“, обясни Димитров.
Той посочи, че за градския транспорт в София са се чули големи митове и голяма част от тях не отговарят на реалността. При сервизните работници след увеличението с 300 лв., основна заплата е 1995 лв., а средната брутна – 3170. 37 процента от нея обаче са доплащания, в които влизат извънреден труд, клас за прослужено време и храна.
При водачите основна заплата стана 2402 лв. след увеличението с 300 лв. Средната брутна заплата е 4050 лв., но тя се формира с близо 40 процента доплащания за допълнителните часове и класове. Недостигът на кадри там е ясен и водачите се конкурират не с медицинските сестри и учителите, а със своите колеги от международния транспорт и техните възнаграждения. В Столичния автотранспорт липсват 311 души, от които 256 водачи. През 2024 г. напусналите са повече от новоназначените – 79 срещу 66. В столичен електротранспорт липсват 166 водачи – 53 ватмани, 64 шофьори на тролейбуси и 49 на електробуси.
На този фон положеният от водачите извънреден труд достига до 221 хил. часа на година. Това е причината средната работна заплата за водачите заедно с компенсациите за извънреден труд да достига тези равнища. Освен нормалната пазарна логика – колкото повече знания и умения имаш, толкова повече трябва да получаваш, има и друга – на дефицити. Пазарът на труда налага цената на труда и поради това, че няма хора в дадената дефицитна професия, обясни Димитров.
Ако няма извънреден труд, който е забранен и се полага при определени условия и се заплаща по-скъпо, брутно възнаграждение на водачите би било средно 3233 лв., вкл. с разходите за храна, клас и всички останали добавки.
Има и случаи на над 70 часа извънреден труд в градския транспорт на София. Почти няма водач, който да не полага такъв, посочи Тодор Капитанов. Извънредният труд се позволява при определени условия, за съжаление е станал норма, която се прилага в почти всички сектори. Допустими са 30 часа месечно.
През последните 4-5 години в градския транспорт на София има постоянно действащи споразумения за увеличение на заплатите. Миналата година то бе за увеличение на възнагражденията с 15 процента. След преговори и разговори с общината бе въведена бонусна система. Искането ни за тази година бе да продължим с 15-те процента ръст. То бе сложено на масата не днес, не вчера, а когато се правеше първият бюджет от служебното правителство. „Нито искам да влизам в битката между Борисов и Терзиев, нито ми е работа, нито обратното, но да се твърди, че протестът на градския транспорт и на шофьорите е бил политически организиран, просто е лъжа. Той е извлечен от очакванията и исканията на хората“, категоричен бе Димитров. Разполагаме с писмо, с което общината в София поиска от министерството на финансите липсващите пари за увеличение на заплатите в следствие на разговорите заедно, след като стана ясно, че не можем да осигурим допълнителните 17 млн. лв. за увеличение на възнагражденията, обясни той.
В обществения сектор има готовност за протести поне в четири-пет области и част от тях вече започват, предупреди президентът на КНСБ. По думите му, хората не се вълнуват от конвергентния доклад за еврото, който предстои да излезе на 4 юни, а очакват реално увеличение на възнагражденията си.
В Българската национална телевизия се събира подписка за ефективни стачни действия, обяви Димитров. В обществените национални медии наскоро имаше протест и в момента също смятам, че трябва да се намери формула за това тези, които имат достатъчно обществено доверие, да получат и признанието през съответните увеличения на заплати, каза той. Димитров добави, че ръстът трябва да е по-видим и по-осезаем.
Президентът на КНСБ отбеляза и напрежението в здравеопазването. При лекарите има повишение – около 45% на основните заплати, при сестрите има стагнация – 16%, което е смешно и затова хората са на улицата, коментира той. Пламен Димитров обяви, че на 2 юни предстои отраслов съвет в здравното министерство. Ще чуем какво ще стане там, дали отрасловият колективен договор ще види бял свят, дали ще се договорят стартовите нива на заплатите или и там ще имаме национални протести, посочи още президентът на КНСБ.
