Св. Анастасия – спасителката от страданията

След овдовяването си тя научила занаята на лечителите, за смъртта й се разказват два варианта, почита се както от Православната, така и от Католическата Църква

Света Анастасия е наричана в Гърция Фармаколитрия, тоест избавителка от страданието. Смята се, че това прозвище идва от занаята на лечителите, който тя била изучила. Затова я смятат за покровителка на лекарите и фармацевтите. Тя е почитана както от Православната, така и от Католическата Църква на 22 декември.

Света Анастасия е родена в семейство на благородници. Баща ѝ е римският сенаторът Претестат, майка ѝ Фавста изповядва християнската религия. След смъртта на майка ѝ Анастасия е омъжена насила за сенатор Помплий. За да запази девствеността си, през целия им брачен живот тя се преструвала на неизлечимо болна и не допускала интимна близост с него. Озлобен от това, Помплий я подлага на унижения и обиди. Но скоро след сключване на брака им, той загива при корабокрушение. След като остава вдовица, Анастасия използва всичкото си богатство, за да помага на затворените в тъмниците заради религията си християни – като се старае да облекчава страданията им. Тя обикаля от град на град по тъмниците, утешава ги, лекува ги, осигурява им храна и където е възможно, заплаща щедри подкупи на тъмничарите, за освобождаване им. Постепенно Анастасия се превръща в изкусна лечителка, която познава и най-малките тънкости в лекарския занаят. Така получава прозвището си Фармаколитрия (от гръцки: избавителка на страданията). Анастасия обикаля Македония и по-специално Солунско, която е основната област на дейността на Анастасия.

По това време император Диоклециан подлага християните на най-голямото гонение в историята на църквата. Една сутрин Анастасия отива в затвора в град Сирмиум, провинция Илирик, но го намира празен. Всички християни са избити предната нощ. Съкрушена, тя започва да плаче и така се издава, че е християнка. След арестуването ѝ, лично императорът я увещава да се отрече от вярата, за да запази живота си, но тя отказва.

За смъртта й се разказват различни варианти според житията й. И това е напълно естествено, тъй като писмени източници няма. Според единия вариант след залавянето й тя е изпратена заедно със сестрите си в Солун, където в продължение на 60 дни е измъчвана без храна, но въпреки изтощението си, остава жива. Обезглавена е на 22 декември 304 година в Солун. Според друг разказ тя е била привързана към четири стълба и изгорена през 290 година. Една християнка погребала тялото ѝ, което било останало невредимо в огъня. Мощите ѝ след това били занесени в Константинопол.

Следвай ме – Вяра

Exit mobile version
Privacy Overview

This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.

Strictly Necessary Cookies

Strictly Necessary Cookie should be enabled at all times so that we can save your preferences for cookie settings.

If you disable this cookie, we will not be able to save your preferences. This means that every time you visit this website you will need to enable or disable cookies again.