Църквата е определила Задушница за ден, в който се споменавят по-усърдно в молитвите заминалите си от този свят наши близки. Така наречената Черешова Задушница тази година е на 11 юни.
Смисълът на този ден е по-усърното молене за упокои на душите на покойниците. Църквата допуска на панихидите да се предоставят само хляб, жито и червено вино, като символи на Вечния живот.
Ето какво казват за смъртта някои от Светите отци на Църквата и необходимостта от молитви за нашите близки, които вече не са между нас:
* „Смъртта не е изход, а само преминаване или преселване във вечността след завършването на земния път.” (Св. Киприан Картагенски)
* „След като Христос дойде и умря за живота на света, смъртта вече не се нарича смърт, а сън и успение.” (Св. Йоан Златоуст)
* „От Възкресението на Христа до наши дни смъртта е само сън и разделение на душата от тялото до деня на нашето обновление.” (Преп. Ефрем Сириец)
* „Нека никой не губи надежда за починалите, за Бога всички са живи, независимо дали бодърстват, или са заспали по Неговата воля.” (Св. Йоан Златоуст)
* „Зло е не смъртта, а греховната смърт.” (Св. Йоан Златоуст)
* „Никоя смърт не е така тежка, както тази на нечестивия грешник. Нечестието му запалва огъня на неугасимия пламък, отчаянието и загубата на всяка надежда. Избави ни, Господи, от такава смърт и ни помилвай по Твоята милост!” (Преп. Ефрем Сириец)
* „Нека извършваме постоянни молитви за починалия грешник и да даваме милостиня за него, и тогава, дори той да е недостоен, чрез нас Бог ще се умилостиви над него.” (Св. Йоан Златоуст)
* „Когато някой е на път да си замине от този свят, нека роднините му го убедят да остави преди смъртта си нещо за бедните.” (Св. Йоан Златоуст)
* „Никога да не забравяме за смъртта, за да не ни сполети вечната смърт.” (Преп. Теодор Студит)
* „Младенците, починали некръстени, се предават на безграничното Божие милосърдие.” (Св. Теофан Затворник)
* „Нищо не ни избавя от смъртта, нищо не ни спасява от гроба. Няма да ни спасят нито братята, нито родителите, нито децата, нито синът, нито знатният дом, нито славният род, нито приятелят, нито любимият. Няма да ни спасят нито златото, нито среброто, нито красотата, нито украшенията, нито пищните дрехи, нито премяната, нито дарът, нито приносът. Няма да ни спасят нито богатството, нито имотът, нито чинът, нито могъществото. Ще ни съпроводят само до гроба и ще ни оставят там като чужди. Починалият няма полза нито от сълзи, нито от сърдечна мъка, нито от скръб, нито от вопли; него го съпровождат делата му. Само молитвите и милостинята вървят с него и го съпътстват; само вярата в истинското учение като всеоръжие го покрива.” (Преп. Ефрем Сириец)
