Смята се, че рожденото му име е Келил, в превод от арамейски на гръцки означава „корона”
Свети Стефан, който Православната църква и Католическата църква по източен обред честват днес, 27 декември, е един от първите седем дякони на християнската църква. Католическата църква от западен обред го почита на 26 декември.
Смята се, че той е първият християнин, измъчван за вярата. Оттук и наименованието „първомъченик”, „протомартър” на латински език. Ръкополагането му за дякон е описано в 6-та глава на Деянията на апостолите. В нея се разказва и за заговора срещу него, процеса и осъждането му, довело до мъченичество. В глава 7-ма от Деянията е пресъздадена речта на Стефан пред Синедриона и самото му мъченичество.
За произхода на свети Стефан се знае малко. Той е споменат за първи път в Деяния 6: 5, когато апостолите назначават седем дякони, за да са в услуга на бита на верните. Тъй като Стефан е гръцко име (Стефанос), и тъй като назначаването на дяконите се случило в отговор на оплаквания от гръцко-говорещи еврейски християни, общо взето се приема, че самият Стефан е бил евреин от елинистите (т.е. гръцки говорещ евреин). Според една традиция от V век оригиналното му собствено име е Келил, арамейска дума, означаваща „корона“. На арамейски език е говорил самият Господ Иисус Христос, сега той е запасен само в каменния град Петра. В резултат дяконът е наречен Стефанос – гръцкият еквивалент на арамейското му име. Във всеки случай, служението му е било сред гръцкоговорещи евреи, някои от които не възприемали Христос. Свети Стефан е описан в Деяния 6: 5 като „пълен с вяра и със Светия Дух“ и в Деяния 6: 8 като „пълен с благодат и твърдост“ и талантът му за проповядване е толкова голям, че онези елинисти, които спорят учението „не можеха да устоят на мъдростта и духа, които говореха“ (Деяния 6:10).
Опонентите му намират начин чрез лъжливи свидетели да го обвинят, че „са го чули да говори богохулство срещу Мойсей и против Бога“ (Деяния 6:11). В една сцена, напомняща на Христовото появяване пред Синедриона (Марк 14: 56-58), неговите опонентите на довеждат тези лъжливи свидетели, които твърдели, че „чухме го да казва, че този Иисус от Назарет ще унищожи това място [храма] и ще променят традициите, които Мойсей ни е предал „(Деяния 6:14).
Деяния 6:15 отбелязва, че членовете на Синедриона, „гледайки го, видяха лицето му, сякаш беше лице на ангел“. Когато първосвещеникът дава на Стефан шанса да се защити, той е изпълнен със Светия Дух и припомня (Акт. 7: 2-50) забележителния случай с историята на спасението от времето на Авраам чрез Мойсей, Соломон и пророците, завършваща, в Деяния 7: 51-53, с изобличение на онези евреи, които отказват да повярват в Христос: „Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие. Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега, – вие, които приехте Закона при служение на Ангелите, а го не спазихте”.
Членовете на Синедриона „Като чуваха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него“ (Деяния 7:54), но Стефан, в друг паралел с Христос, когато беше пред Синедриона (Марк 14:62) , смело провъзгласява: „А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога“ (Деяния 7:55).
Съвсем в духа на съда над Иисус, и Стефан е осъден от Синедриона на базата на лъжливите свидетелски показания. Изведен е извън стените на Йерусалим и е убит с камъни. Забележителна случка в неговото житие е присъствието на Савел, сетнешният свети апостол Павел. При него свидетелите оставили дрехите си да ги пази „и, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; а свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, по име Савел”(Деяния 7:58).
Въпросният Савел (още Саул, според някои транскрипции) от Тарс, по-късно, по време на пътуването си до Дамаск, ще срещне Възкръснатия Христос и ще стане великият апостол на езичниците – свети Павел. Самият Павел, докато разказва за своето обръщане в Деяния 22, свидетелства, че той признал на Христос, че „и когато се проливаше кръвта на Стефана, Твоя свидетел, там стоях и аз и одобрявах неговото убиване, като пазех дрехите на ония, които го убиваха“ (Деяния 22:20 ).
Тъй като Стефан е споменат за първи път сред седемте мъже, определени като дякони в Деяния 6:5-6, като „човек, пълен с вяра и със Светия Дух“, той се смята за първият дякон и първият мъченик.
Представите за свети Стефан в християнското изкуство на Изток и на Запад се различават. В източната иконография той обикновено се изобразява в одеянията на дякон, макар и те да са се развили много по-късно. Често пъти той дължи в ръката си кадилница с тамян, като дяконите в Православна Църква по време на Литургията. Понякога е рисуван с малка църква в ръката. В западното изкуство свети Стефан често се изобразява как държи камъните, които са били инструментът на неговото мъченичество, както и палма – символ на мъченичеството. И на Изток, и на Запад се срещат и негови изображения с короната на мъченика.
