Заради невероятно фината работа на Джезупе Санмартино се е смятало, че в скулптурата пръст има „науката“ за превръщане на желязото в злато
Най-мистериозната скулптура в света, смятана за невъзможна – Забуленият Христос (Cristo velato, итал. ез.), за която дълго време се е смятало, че е дело на алхимик. Изваяна от мрамор през 1753 г. от Джузепе Санмартино, тя може да се види в Неапол, в параклиса „Сан Северо”. Воалът, който всъщност е плащаницата, обвита около тялото на Христос, е толкова фин, че векове наред всички са били убедени, че по някакъв начин мраморът е бил превърнат в течност, за да се направи толкова фино покритие.
Христос лежи спокойно, под воала се виждат красивите черти на лицето му, а в краката му са инструментите, с които е бил измъчван, както и тръненият венец.
Още през XVIII век много пътешественици посещават Неапол, за да се любуват на статуята. Твърди се, че Антонио Канова остава толкова впечатлен от творбата на Санмартино, че по време на посещение в Неапол се опитва да я купи. След като не успява да се сдобие с нея заявява, че е готов да даде десет години от живота си, за да създаде такъв шедьовър.
Сред множеството почитатели на скулптурата е и маркиз дьо Сад, който хвали драперията, фиността на воала, съвършените пропорции на човешкото тяло. Рикардо Мути също цени високо творбата, за което свидетелства фактът, че образът на Забуления Христос е избран за корица на режисираната от него постановка на „Реквиема“ на Моцарт. Писателят Ектор Бианчоти е обзет от Стендаловия синдром, докато се възхищава на воала. Сирийският поет Адонис смята Забуления Христос „за най-красивата от всички скулптури на Микеланджело“.
„Забуленият Христос“. Джузепе Санмартино я създава през 1753 г. от едно парче мрамор по волята на принц Раймондо ди Сангро, който първоначално възнамерява да я постави в семейния мавзолей под параклиса. Днес каменна плоча показва точното място, предназначено в миналото за постамент на скулптурата. Изпълнението на Забуления Христос първоначално е поверено на скулптора Антонио Корадини, който обаче умира скоро след това и оставя само модел, изработен от теракота, днес съхранен в музея „Сан Мартино“. След смъртта на Корадини изпълнението на скулптурата бива възложено на Джузепе Санмартино, от когото се иска да изработи мраморна скулптура в естествен размер, представляваща мъртвия Иисус Христос, покрит с прозрачен саван, изваяни от един блок мрамор.
Майсторски изработен, воалът поражда през вековете легенда, според която клиентът, известният учен и алхимик Раймондо ди Сангро, подсказва на скулптора как да преобразува тъканта в мраморни кристали. Както е известно, алхимиците са своеобразни „учени“, търсещи начин да превърнат желязото в злато.
Всъщност за около три века много посетители на параклиса, поразени от възхитително изваяния воал, погрешно вярват, че това е резултат от алхимично „мрамориране“, извършено от принца чрез химичен процес.
В действителност внимателният анализ не оставя съмнение, че работата е направена изцяло от мрамор и това се потвърждава и от някои писма от онова време. Разписка от 16 декември 1752 г. за плащане на Санмартино, подписана от принца и съхранявана в Историческия архив на Неаполитанската банка. Самият Ди Сангро в някои писма описва воала като направен от същия блок на статуята, без да е използван какъвто и да е алхимичен процес.
