Чрез творбата на Микеланджело психоаналитици откриват фройдистки мотиви в душевността на скулптора
Едва ли има турист, посетил базиликата „Свети Петър” във Ватикана, който да не се е спрял поне за миг пред скулптурата Пиета (Оплакването на Христос).
Около изработването й има много неясноти, създали сюжетите на не една и две легенди, и дори повей на мистични тайни. „Следвай ме” няма да се спира на тях, а само ще ги маркира, тъй като бихме искали да докоснем сърцата ви с непреходната красота в света на изкуството, народните традиции и природнитe картини. Това ще направим с поредицата ни „Светът на красивото”. Откриваме я с историята на Пиета.
Легенда гласи, че Микеланджело я е създал от къс мрамор, който никой друг скулптор не искал да купи, тъй като не виждал потенциал в него. Камъкът стоял 12 години пред магазина на търговеца и никой не се интересувал от него. Микеланджело взел камъка и след като работил по него близо година, създал една от най-прекрасните си творби.
Мраморната „Пиета“ или „Оплакването на Христос“ е завършена от 24-годишния Микеланджело през 1499 година. Това е първият му шедьовър. Днес мраморната композиция заема обширна ниша вдясно от входа на базиликата. Всеки може да я снима, но от разстояние – една превантивна мярка за сигурност, която домакините от Ватикана бяха принудени да вземат след вандалското изпълнение на екзалтиран вярващ преди няколко години. Фрагмент от статуята тогава бе отчупен, но бързо възстановен.
Приживе скулпторът бил атакуван от своите недоброжелатели, че лицето на Дева Мария изглежда много по-младо от това на Христос.
“Нима не знаете, че непорочните жени остават далеч по-свежи от порочните”, казвал Микеланджело в защита на своята Пиета.
Статуята изобразява почти голото тяло на мъртвия Христос, отпуснато в скута на Дева Мария, точно след свалянето му от кръста.
Според психоаналитици, а и според живописеца Джорджо Вазари, обяснението е просто и леко фройдиско. Майката и дойката на Микеланджело умират съвсем млади, а личната психология на автора в голяма степен сложила своя отпечатък върху неговите произведения. Скулпторът едва ли си е блъскал главата в този проблем, докато е работил, защото предизвикателството било много по-голямо – от един къс мрамор да изработи композиция от две фигури.
Той успял да постигне това, като противопоставя голата и гладка плът на Христос на обемните дипли от дрехата на Мария. Един бегъл поглед върху композицията е достатъчен, за да се открои спокойното й, но потопено в дълбока скръб лице от отпуснатата мъртва глава на Иисус, върху която все още се вижда отпечатъкът от агонията при разпъването.
Спокойствие и дълбоко духовно преживяване в едно – това усещане е предадено от Микеланджело с неподражаем талант. Затова не е странно, че подобно съвършенство може да предизвика какви ли не човешки реакции – от акта на дълбоко вживелия се вандал до чувството, че си изправен пред истинско съвършенство.
