Свети Климент Охриски, когото Православната църква чества на 25 ноември, заедно със св. Горазд два пъти е говорил публично срещу филиоквето. Този факт не е тайна за историците, но за широкият кръг читатели, дори за вярващите, не е често споменаван, а за някои дори е неизвестен. Затова „Следвай ме” ще ви припомни както основните моменти от неговото житие, така и ще спомене някои от по-малко изветните факти от неговия живот.
Приема се, св. Климент Охридски е роден около 840, починал е на 27 юли 916 година.
Най-ранното сведение за Климентовия живот, което дават животописците, е, че от „младежки и юношески години [придружавал св. Методий] и видял с очите си всичките дела на своя учител“. Ако се приеме, че „младежки и юношески“ са годините между 16 и 18, може да се предположи, че познанството му със св. Методий датира от около 856 – 858 г. Това е времето, в което той постъпва в манастира на византийския Олимп, южно от Мраморно море. Това значи, че от около 856 г. св. Климент е бил негов ученик.
Между 863 и 868 г. историческите източнии мълчат за живота му.
В по-късни таробългарски жития се споменава, че през 868 г. Той е придружавал св. Методий по време на посещението им в Рим. След три и половина години в Моравия, св. св. Кирил и Методий заминават на юг, за да ръкоположат учениците си – сред които и Климент – в свещенически сан и пристигат в Рим в края на 867 или началото на 868 г. Затова някои изследователи смятат, че Климент участва в мисията им във Великоморавия от нейното начало и ги подпомага в създаването на пълен литургичен цикъл на български (старобългарски) за моравците, обучаването на местни духовници и отблъскването на нападенията на франкските духовници срещу мисията.
Подробности за престоя на Климент в Рим, който вероятно продължава от зимата на 867/8 г. до лятото или есента на 869 г., не са известни. Двамата епископи – Гаудерик Велетрийски и Формоза Портуенски – които го ръкопололагат Климент, както и другите ученици на Кирил и Методий са сред водещите в Рим.
Изворите заговарят отново за Климент след смъртта на Методий на 6 април 885 г. Методий определя за свой наследник Горазд, който има преимуществото, че е местен и че владее латински. Номинацията обаче не спечелва одобрението на папата и Вихинг, франкският епископ на Нитра и стар противник на Методий, подновява с нова енергия опитите си за подтискане на славянската литургия в цяла Централна Европа. Между учениците на Методий и франкските духовници има разминаване и по богословския спор около доктрината на филиоквето, според която Светият Дух произхожда не само от Отца, но и от Сина, и която към този момент е изцяло възприета от франките, макар и Рим да не я приема формално до началото на ХI век. На Горазд и Климент се пада задачата да говорят публично два пъти срещу филиоквето – веднъж за франкските духовници, и втори път пред Святополк, но напрежението между привържениците на Вихинг и последователите на Климент и Горазд се покачва. Опитите на Святополк да действа като арбитър пропадат и скоро срещу учениците на Методий – около двеста свещеника и дякони – започват гонения. Някои са продадени в робство, други прогонени от домовете си и бити, а по-главните от тях са затворени. Теофилакт, най-сериозният изследовател и житиеписец, дава имената на петима от затворените – Горазд, Климент, Лаврентий, Наум и Ангеларий.
След кратък престой в затвора, Климент и спътниците му са осъдени на вечно изгнание и биват ескортирани до крайдунавските области от немска войскова част подопечна на Святополк. Изворите ни казват, че Климент и спътниците му „закопнели за България, за България си мислели и се надявали, че България е готова да им даде спокойствие“. Заедно с Наум и Ангеларий, Климент стига до Дунав, пресича го на импровизиран сал „от три липови дървета“ и така през зимата на 885 – 886 г. тримата достигат Белград, който по това време е българско владение. Впоследствие те са поканени от цар Борис I в Плиска. Владетелят е възхитен от пристигането на тримата мисионери в и им оказва топъл прием. Причината е, че по това време той е изправен пред културната и политическа дилема произтичаща от покръстването на България през 864 г. в християнската вяра на Византийската империя и сблъсъка между нуждата от запазване на местната независимост и византийските претенции за универсалност.
Наум, Ангеларий и Климент са разквартирувани по домовете на местни велможи и провеждат редовни (по думите на Теофилакт ежедневни) срещи с Борис и съветниците му. Теофилакт загатва за известна потайност около тези срещи, вероятно предизвикана от желанието на Борис да обсъди следващите си ходове с Климент и спътниците му, за да не настрои срещу себе си опозиционерите сред благородниците.
Скоро след пристигането в Плиска, тримата мисионери се разделят. Ангеларий умира месеца след стъпването си на българска земя. Наум остава в Плиска, където поставя основите на Преславската книжовна школа, а Климент – вероятно през 886 г. е изпратен като мисионер в областта Кутмичевица, в Македония, където създава добре организирана система от училища. Едно от първите действия, които предприема приемникът на Борис – цар Симеон е да извика Климент в Преслав, и да го уреди ръкоположението му за епископ. По думите на Теофилакт „така Климент станал пръв епископ на български език“. При завръщането си от Преслав, Климент се разболява. Според пространното житие, въпреки болестта си, в последните си дни той продължава да работи и допълва Триода. Климент умира на почти осемдесетгодишна възраст на 27 юли 916 г. в Охрид. Погребан е в притвора на „неговата“ манастирска църква „Св. Панталеймон“ („Стари Св. Климент“), превърната около 1515 г. в джамия, възстановена от руините през 2001 – 2002 г. Скоро след неговата смърт епископ Климент е канонизиран.
