Чества се на 26 март заедно със Събора на архангел Гавриил
Св. Георги Софийски Стари е един от многобройните мъченици за вярата от първите години на турското робство. Той е и един от малцината, за които са запазени писмени свидетелства. За жалост, житието му, написано от неизвестен автор, не е запазено. То е достигнало до нас само в гръцки препис.
Св. Георги се родил през 1407 година в София. В християнската вяра и благочестие го възпитали родителите му. Хубавият млад мъченик Георги бил с военен чин – в турската или византийската войска, житиеписецът не пояснява.
По примера на своя молитвеник и закрилник св. Георги Победоносец, изпълнявал достойно войнишката си служба и получил знака на голямо отличие.
Когато навършил 30 години, се озовал в завзетия от турците град Одрин. „който някога беше блажен град, защото имаше християнско население, а сега е нещастен, защото гъмжи от заблуда, както преди когато го владееше нечестивия род на езическите елини“, както уточнява житиеписецът.
Там на 26 март 1437 година мъченикът Георги пострадал заради искрената си вяра в Господ Иисус Христос. Как станало това?
Турчин-оръжейник, при когото св. Георги отишъл да му оправи лъка, похулил християнската му вяра. Уверен в безкрайния блажен живот с Бога, св. Георги без страх изповядал и защитил вярата си. Турците го заловили, увещавали, заплашвали и жестоко измъчвали. Осъдили го на смърт – първо го проболи с нож, а после го изгорили на клада.
**********************************************************************
На другия ден след Благовещението на пресвета Богородица Църквата е установила тържество в чест на архистратиг Гавриил, наричано Събор, тоест събрание на вярващите в негова чест. Както гражданските общества почитат представители и пратеници, облечени с висока власт, така и светата Църква почита небесния пратеник – архангел Гавриил, който донесъл на земята радостната вест за въплътяването на Сина Божий.
Архангел Гавриил, благовестник на въплътяването на Сина Божий, е един от седемте велики ангели, които предстоят до престола Божий. Той е открил на Захария за рождението на Предтеча и сам за себе си е казал: „Аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога“. Неговото име – Гавриил значи „сила Божия“. Светите Отци, като говорят за Благовещение, обясняват, че е пратен ангел с такова име, за да означи кой е и какъв ще бъде Оня, Който ще се роди от Пресвета Дева, а именно – ще бъде Бог всемогъщ, крепък и силен. Светите отци мислят, че Гавриил принадлежи към първия и най-високия чин небесни сили, т.е. серафимския чин, понеже серафимите стоят най-близко до Бога. Той е, значи, един от седемте най-близки до Бога серафими. Имената на тия серафими са Михаил, Гавриил, Рафаил, Уриил, Салатиил, Ехудиил и Варахиил.
