Чества се на 31 март заедно със Св. преподобни Аполоний
Св. Ипатий, епископ гангърски, взел участие в Първия Вселенски събор (325 г.) и се прославил със своя свят живот и дар на чудотворство. На връщане от вселенския събор той бил убит от еретици в 326 г. в Галатия. Мощите му били пренесени в Гангра от християните.
Свети Ипатий получил от Бога дар на чудотворство; той изцелявал различни недъзи и изгонвал бесове. В едно село превърнал горчивата вода, която течала от планинския извор, в сладка; а на друго място, по неговата молитва, от земята протекъл извор с топла вода, която била лековита. Веднъж, през една тъмна нощ, когато вървял край реката, във водата се появили пламъци, които му показвали пътя, за да не се отклони и да падне в реката.
Също така той убил и една страшна змия. При царуването на Констанций, който се възцарил след смъртта на своя брат Константин, в царския дворец кой знае откъде допълзяла една огромна змия. Тя заобиколила царската съкровищница, в която имало много злато и други богатства, спряла се пред входа на тази стая и не пускала никого да влезе в нея. Цар Констанций изпаднал в ужас от това и изпратил да кажат на Божия светител Ипатий да дойде в Цариград, защото името на светеца било прославено заради чудесата, извършени от него по Христовата благодат. Царят посрещнал светеца с почести, поклонил му се до земята и го помолил да прогони с молитвата си от царската съкровищница змията, която никаква човешка сила не можела да прогони. И много други духовни лица се опитвали да я прогонят с молитва, но безуспешно; някои от тях дори пострадали.
Когато светецът се завръщал на своя светителски престол, зли хора, последователи на учението на Новат, разпалвани от страстна завист към Божия светител, му остроили засада в един тесен проход между планинска пропаст и брега на едно блато, въоръжени с ножове и колове. Щом приближил това място, те го нападнали внезапно, устремени като диви зверове, и като го наранили тежко, го хвърлили от високия бряг в тинята на блатото. Светецът, едва останал жив, протегнал мъничко ръце нагоре и като вдигнал очи към небето, както някога свети първомъченик Стефан, се молел за убийците си с думите: “Господи, не им зачитай тоя грях!” (Деян. 7:60). И докато се молел така, една жена, която поддържала Ариевата ерес, взела голям камък, силно ударила с него светеца по главата и го убила. Светата душа на Ипатий веднага се отделила от тялото и се преставила при Господа***. Убийците, като взели тялото на светеца, го скрили в една пещера, която се намирала близо до това място и си заминали.
Но заради пролятата невинна кръв Божието наказание не се забавило да ги постигне. Най-напред нечист дух нападнал онази жена още на същото място я и започнал да я мъчи. Тя непрекъснато се биела в гърдите със същия камък; после и другите мъчители станали бесновати и много страдали.
След това един земеделец, чиято била онази пещера (той си държал сламата в нея), без да подозира нищо за извършеното несправедливо убийство, отишъл да си вземе слама за животните и като чул гласове на пеещи ангели, се учудил и изпаднал в ужас. Когато започнал да взима сламата и намерил мъртвото тяло, цяло покрито с рани, още повече се ужасил; а когато познал в мъртвеца своя свети епископ Ипатий, той тичешком отишъл при съселяните си и те бързо разказли за всичко това в града. Жителите на град Гангър веднага се събрали и със силен плач пристигнали на мястото. Взели честното тяло на светия отец, своя пастир, и го погребали с големи почести. А жената убиец следвала тялото, носено за погребение, и по пътя се биела с камъка, с който убила Божия архиерей и пред всички изповядала греха си.
Когато тялото на светеца било погребано, тази жена се изцелила от беснуването; и останалите съучастниците в убийството, които допреди били бесновати, се изцелили при гроба на светеца, който и след смъртта си вършел добро на враговете си, поради своята незлобивост. И още много други чудеса и изцеления се извършили по неговите молитви над хората, които с вяра отивали при гроба му.
Св. преподобни Аполоний
Светият наш отец Аполоний, когато бил на петнадесет години, се отрекъл от света и като се отдал на монашески живот, се заселил във вътрешната пустиня, където прекарал в една гора четиридесет години.
Придобил от детство навик за добродетелен живот, той извършил големи подвизи и за това се удостоил с такава благодат, че веднъж чул Божият глас да му казва:
– Аполоний, иди сега в населените места, защото ти предстои да родиш за Мене избрани люде.
След това той се отправил към друга пустиня и там, като намерил в подножието на планината неголяма пещера, се заселил в нея. Тук той преклонил колена и в продължение на цели дни се молел на Бога. Хранел се с онази храна, която му изпращал Бог чрез един ангел, който идвал при него. Тази пустиня била разположена близо до населени места и като ги посещавал по внушението на Светия Дух, преподобният събрал край себе си голям брой монаси, около петстотин човека, и ги наставил в различните подвизи на монашеския живот. Заедно с тях той приемал храна само в неделните дни, а през останалите дни не вкусвал нищо: нито хляб, нито вариво (варени зърна от пшеница, ориз и други зърна., бел.ред.), нито нещо друго, което се приготвя на огън, а се хранел само с диворастящи треви.
Преподобни Аполоний въвел такова правило в своята обител, че монасите, които се подвизавали с него, вкусвали храна само след като първо са се причастили със Светите Христови Тайни. Обикновено това ставало ежедневно към девет часа сутринта, а след това монасите сядали на трапезата, по време на която слушали поучения. Останалото време от деня те прекарвали в полезни занимания и чрез това прогонвали от помислите си лукавите внушения на дявола.
Като наставил много иноци на този живот и доживял до дълбока старост, свети Аполоний се преселил при Бога за вечен живот.
