Православната Църква празнува Въздвижение на честния Кръст Христов на 14 септември всяка година. По народному този ден се нарича Кръстовден. На него стриктните християни постят строго. Това означава не само изключване на месни и млечни продукти, но и на мазнина. Повечето хора, които го предприемат консумират само сурови плодове и зеленчуци, и ограничено количество постен хляб. Приемането на Светото Причастие след изповед и молитвена подготовка е не само традиия, но и най-действената и животворяща практика в Църквата.
За силата и значението на Кръста написаните текстове са безброй.
„Следвай ме” ви предлага няколко откъса от проповеди и беседи на най-популярните свети отци.
Св. Ефрем Сирин (ок. 306-373): „О, какви уста и какъв език ще възхвалят както трябва тази непреодолима стена на православните, това победоносно оръжие на великия Цар Христос! Кръстът е възкресение на мъртвите. Кръстът е упование на християните. Кръстът е тояжка за хромите. Кръстът е утешение за бедните. Кръстът е юзда за богатите, поваляне на горделивите. Кръстът е паметник на победата над демоните, ръководител на младите. Кръстът е тържище за търговците, надежда за отчаяните, кормило за плаващите. Кръстът е пристан за връхлетените от буря, стена за обкръжените от врагове. Кръстът е баща на сирачетата, съветник на правдивите. Кръстът е утешение на скърбящите, пазител на младенците, слава на мъжете, венец на старците. Кръстът е светлина за седящите в тъмнина. Кръстът е великолепието на царете, любомъдрие за варварите. Кръстът е свобода на робите, мъдрост на невежите. Кръстът е проповедта на пророците, спътник на апостолите, похвала на мъчениците. Кръстът е целомъдрие на девствениците, радост на иереите. Кръстът е основание на Църквата, опора на вселената. Кръстът е разоряване на идолските храмове, съблазън за иудеите. Кръстът е силата на немощните, лекар на недъгъвите. Кръстът е очистване на прокажените, възстановяване на силите на разслабените. Кръстът е хляб за гладуващите, извор за жадуващите. Кръстът е благонадеждност за монасите, покров за лишените от дрехи. Той е издигнат посред вселената, насаден е на Лобното място и веднага е произвел грозд на живота. С това свято оръжие Христос разкъса всепоглъщащата утроба на ада и загради многокознените уста на дявола.
Св. Кирил Йерусалимски (ок. 313 – ок. 386): „Ние се покланяме на Кръста затова, защото на него Господ е извършил нашето спасение. Още в Стария Завет Той е показал спасителната сила на Кръста. Когато Мойсей по Божия повеля кръстообразно осенил Червеното море със своя жезъл, то водата се разделила и целият израилски народ преминал морето като по сухо, а отдясно и отляво се изправили като стена морските води. Когато след това фараонът със своето войнство се опитал да направи същото и, гонейки Израиля, стъпил на сухото морско дъно, то Господ отново заповядал на Мойсей да осени кръстообразно с жезъла си морето. И щом Мойсей направил това, водите се събрали и цялото войнство на фараона загинало в морските вълни”.
Св. Йоан Златоуст (347 – 407):
„Какво ли не е направил кръстът? Той е глава на нашето спасение и причина за безброй блага. Чрез него ние, които преди бяхме безславни и отхвърлени, сега сме приети в числото на синовете; чрез него ние, които преди се покланяхме на дървета и камъни, сега познаваме Създателя на всичко, не тънем в заблуда, а знаем истината. Чрез него ние, бившите роби на греха, сме въведени в свободата на праведността; чрез него, най-после, земята стана небе. Кръстът ни освободи от заблудите, доведе ни при истината, измъкна ни от бездната на порока и ни възвиси на самия връх на добродетелта. Той изтреби бесовската заблуда, устрои примирението между Бога и хората, унищожи лъжата”.
Св. Никодим Светогорец (1749 – 1809):
„Два са начините да се изкачим на кръста; първият е разпването на тялото, а вторият е възкачването в съзерцанието (θεωρίας). Първият става причина за освобождаване от страстите, а вторият е по причина на действието, което бива създадено от делата на духа“.
Следвай ме – Вяра
