От: Йоан Крестянкин
Архимандрит Йоан Крестянкин е руски духовник, един от най-обичаните и известни съвременни руски старци-проповедници. Роден е в град Орьол на 11 април 1910 г. като осмо дете в многодетно семейство. През 1945 г. бил ръкоположен за дякон, а малко по-късно – за свещеник от Московския патриарх Алексий I в Измаиловския храм „Рождество Христово“. Там той служил до 1950 г., когато комунистическата власт го арестувала по обвинение за антисъветска агитация. Отец Йоан бил заточен в лагер за седем години, но през 1955 г. бил предсрочно освободен. Продължил служенето си в Псковска, а после в Рязанска епархия. През 1966 г. отец Йоан приел монашество, а от 1967 г. до смъртта си на 5 февруари 2006 г. се подвизава в Псковско-Печерския манастир „Св. Успение Богородично“ (Успенский Псково-Печерский монастыр).
Мнозина мислят, че е трудно да живееш според вярата и да изпълняваш Божията воля, но напротив, това е много лесно. Достатъчно е само да обърнеш внимание на дребните, на незначителните неща и да се стараеш да не съгрешаваш в малкото. Точно това е и най-простичният и най-лесният начин да навлезеш в света на духовното и да се добрижиш до Бога.
Човек обикновено мисли, че Творецът иска от него значими дела, пълна самоотверженост, сецяло унищожаване на личността. Тазика мисли го плашат и той се страхува да пристъпи към него и се крие като съгрешилия Адам. Той дори не вниква в Божието слово. И си мисли: „Така или иначе, не мога да направя нищо на за Бога и за душата си. По-добре да стоя настрани от духовния свят, да не мисля за вечния живот, за Бога, да си живея както си знам.“
В началото на религиозния живот съществува някаква своеобразна „хипноза от великите дела“, „ще направя или нещо велико или нищо“. Но човек така и не прави нищо нито за Бога, нито за душата си. Удивително е, че колкото повече той е отдаден на простичкия начин на живот, толкова повече се стреми да бъде честен, чист, предан на Бога и в най-малкото. Всеки, който иска да се приближи до Царството Божие, трябва да се стреми да има правилно отношение към простичките неща…
Малките добрини са необходими на човешката личност така, както водата е неообходима на цветето. Половин чаша е достатъчна, за да се възвърне то към живота. Когато човек е гладен или е гладувал продължително време, не е необходимо да изяде цяла торба хляб, за да се засити. На организма са достатъчни няколко филийки.
Самият живот дава удивитени примери за важността на малките неща. Искам да ви обърна специално внимание на малките и лесни за изпълнение неща, които същевременно са и изключително важни. „Който напои едного от тия малки само с чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си“ (Мат. 10,42). От тези думи на Господ ясно личи колко важни са малките добри дела…
Забележете, че постъпките ни често са егоистични, користни. Господ ни съветва да каним в дома си не онези, които на свой ред ще ни поканят на трапезата си, а да каним хората, които се нуждаят от помощ, подкрепа, утеха. Гостуванията ни често се превръщат в разсадник на тщеславие, злословия и суета. Съвсем друго е добрият приятелски разговор, човешото общуване. Тези неща са благословени, те укрепа душата, правят я по-устойчива в добро и истината. И обратно, светското, неискреното, притворното общуване е болест за човечеството и смъртна заплаха за цивилизацията ни.
Във всяко човешко общуване непременно трябва да присъства и добрият Христов дух независимо дали явно или скришом. И това скрито присъствие на Божия дух в простите и хубави човешки отношения е тази атмосфера на „ученичество“, за която говори Господ. „В име на ученик“ – това е първото стъпало от общуване между хората в името на Самия Господ Иисус Христос…
Добре е да приемаме тези Христови думи буквално и да се стремим да помагаме на всеки човек. Дори нито един миг такова общуване няма да бъде забравено от Бога, както „нито едно врабче не е забравено от Бога“ (Лука 12:6)…
Наистина малките добрини са много по-необходими на света от великите дела. Без великото хората могат, но без малкото – не. Човечеството ще загине от недостиг не на велики дела, а от недостиг на малки добрини. Великото дело е само покрив, а стените се съзиждат от тухлите на малките добрини….
