Мюзикълът Парашкев Хаджиев по пиесата на Иван Вазов с актуално звучене и днес на бургаска сцена под палката на маестро Иван Кожухаров
В смутно време – не само в локален, а и в глобален план, посланията на мюзикъла от Парашкев Хаджиев „Службогонци“, който ще бъде представен в сряда, 4-ти май, от 19 часа в залата на Бургаската опера, звучат актуално.
Болезнено познати са ни събитията в забавната постановка, персонажите имат изумително съвременен облик, а осмиването на домогването до власт с всевъзможни средства също съответства на нашето време. Комедийната сатира „Службогонци“ е по либрето на Банчо Банов, създадено по едноименната комедия на Иван Вазов. Дядо Вазов е всепризнат познавач на народопсихологията ни, която, уви, е непоколебимо застопорена, дори и в днешните динамични дни. Всепризната максима е, че изкуството е като барометър за нелицеприятните факти и отношения, дори само за да ни помогне да осъзнаем първопричините за тях… Представлението на „Службогонци“ гарантира именно настроение, забавна трактовка на вечно актуални теми, словесни закачки, ярко артистично присъствие, абсурдни ситуации и искрен смях със саркастично-горчиво-поучителен характер. А рефренът: „Служба, служба, малка, голяма, от тебе по-хубава няма!“ звучи като че ли с днешна дата, напълно в синхрон с девалвацията на ценностите…
И смешни, и леко тъжни констатации се правят по време на спектакъла, а като остатъчно усещане е възгорчивият вкус на осъзнати истини под камуфлажа на комедийните ситуации, разкриващи всеки от героите в характерната им светлина.
Диригент на „Службогонци“ в сряда е именитият маестро Иван Кожухаров. Режисьор на постановката, която брилянтно и с хирургическа точност, където острието попада на най-болезнените теми, отразява съвремието ни, макар действието в пиесата на Вазов да се развива в началото на XX век, е доц. д-р Александър Текелиев, Сценографията е на Иван Токаджиев, художник на костюмите е Чавдар Чомаков, диригент на хора – Невена Михайлова, танците са дело на Галина Калчева, концертмайстор – Христо Белчев.
Заредената с неподправено настроение и артистични закачки постановка ще бъде представена на 4-ти май, сряда, с вдъхновеното и раздаващо се сценично присъствие на солистите: Делян Славов, бас /дебют/, в ролята на министър Никола Балтов, към когото се домогват за „сладка службица“ близки, по-далечни и най-далечни роднини и познати. Сопраното Мария Цветкова-Маджарова буди искрен смях и възхита в образа на трогателната с чистосърдечието си и лесно манипулируема министерска дъщеря Аничка, подведена от опитния лицемерен прелъстител Хоров, който цели единствено и само лични облаги, а е опериран от чувства. Сребрина Славова, мецосопран, влиза в ролята на баба Дона, която освен плетките на две куки, се опитва да заплита вещо и човешките взаимоотношения. Баритонът Йордан Христозов е в характерната роля на Станчо Квасников, роднина на министъра от провинцията, който прикрива подмолните си цели.
Тенорът Марчо Апостолов, гост, е темпераментен и свръхкомичен като Хоров, завършил земеделско училище в Швейцария, но с претенции за дипломатическа кариера – чрез брак по сметка с министерската дъщеря. Диман Панчев, бас, влиза в образа на чешита Боздугански, който винаги носи пищов в джоба – за всеки случай, и е готов да се ожени за карикатурната Поликсена, за да се облагодетелства. Сопраното Шмилена Султанова е шармантната г-жа Терзийска, която на няколко пъти „изработва“ служба на мързеливия си съпруг неудачник, но за жалост в сюжета на „Службогонци“ обърква обекта на евентуалната облага. Людмила Михайлова, сопран, е с аристократична осанка в образа на светската дама от висшето общество Шийкова, която вещо плете интриги, играе ролята на сватовница и е наясно с всичко, което се случва в столичния град. Лина Пеева, мецосопран, е умопомрачително комичната и предизвикваща здравословен смях Поликсена – кривогледа стара мома, за която „мъж лош няма“. Сопраното Весела Апостолова е очарователна в ролята на скромното чистосърдечно момиче от народа Стоянка, влюбено в Илия – в ролята на нейния любим – Николай Николов. Тенорът Мирослав Димитров е в ролята на вестникаря Драмков, готов да обслужва интересите на всяка партия, която е на власт. Вълю Тотев е в образа на депутата Чалканов, Александър Перперлиев влиза в ролята на дребния човечец Какавидов, чиято съдба, градена чрез сърцераздирателни молби, предизвикващи съжаление, както и на безскрупулни доноси, има неочаквана развръзка…
Запазена марка на постановката на „Службогонци“ е интелигентната режисура, както и яркото присъствие на всеки от участниците. А смехът – оздравителен и пречистващ, е гарантиран, като за публиката ще бъде така необходимият заряд за сложното време, наситено със свръхдози стрес…
За диригента – маестро Иван Кожухаров, главен диригент в Държавна опера – Бургас
Роден през 1950 г. в гр. Трявна. Деветгодишен започва да свири на цигулка. По-късно преминава на виола, понеже иска да сформира квартет, а в града никой не владее този инструмент. Със специалност „виола“ завършва Средното музикално училище „Проф. Веселин Стоянов“ в Русе. Две години следва в Българската държавна консерватория /днес Нaционална музикална академия – София, теоретичен факултет, виола при проф. Александър Нейнски и хорово дирижиране при проф. Васил Арнаудов. От 1971 г. изучава Оперно-симфонично дирижиране, като ученик на професорите: Шерман, Робинович, Арвид и Марис Янсонс, в Държавната консерватория „Н. А. Корсаков“, Санкт Петербург, Русия, която завършва през 1976 г. като първенец на випуска. Дипломният му спектакъл на операта „Сватбата на Фигаро‘ от Моцарт е заснет от Съветската телевизия – Москва. По време на следването си работи един сезон в Ленинградския театър за музикална комедия – Операта, с който гастролира в градове на Русия и Естония, и преподава в Института за театър, музика и кино.
Военната си служба отбива в ШПЗО – Враца, а след това като диригент на Представителния ансамбъл на БНА – София. Още като войник започва работа в Държавна опера – Бургас, където е назначен, след уволнението си от армията, през 1978 г. Там поставя оперите: „Вълшебната флейта“ и „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, „Риголето“ и „Отело“ от Верди, „Порги и Бес“ от Гершуин, „Селска чест“ от Маскани, и балетите: „Тривърхата шапка“ от Мануел Де Файя и „Ромео и Жулиета“ от Сергей Прокофиев.
През 1985 г. преминава в Държавна филхармония – Бургас, където е, последователно, диригент, Главен художествен ръководител и директор. Обогатява репертоара на оркестъра с произведения на: Брукнер, Малер /всички симфонии, включително грандиозната Осма симфония – с два оркестъра, пет хора и осем солисти – всичко над 320 души/, Онегер, Барток, Стравински, Прокофиев и други. При създаването на ОФД, през 1999 г. е негов музикален директор, е след разтурването и преобразуването му, през 2008 г. – диригент е главен диригент на Операта. За кратко работи в ОФД – Русе.
През 1979 г. е полуфиналист на конкурса на фондация „Херберт фон Караян“ в Западен Берлин, а през 1980 г. лауреат и носител на Grande Prix на името на Бела Барток от Третия международен конкурс за диригенти на Унгарската телевизия в Будапеща. На следващата година участва във филма, посветен на 100-годишния юбилей на композитора, произведен от телевизия на САЩ, Канада и Унгария.
Дирижирал е всички български оперни театри и симфонични оркестри /без Пазарджик/, всички унгарски симфонични оркестри, както и такива в Германия, Чехия, Полша, Румъния, Сърбия.
Работи в Националните оперни театри в София, Прага, Будапеща, Белград и Скопие, а също и с Националните симфоничен оркестри и филхармонии в София, Братислава /Словения/, Кайро /Египет/, Хавана /Куба/, Никозия /Кипър/, Оркестъра на Чешкото радио в Прага, Президентския оркестър в Анкара /Турция/, Държавния оркестър в Солун /Гърция/.
От 1999 г. до 2001 г. е диригент на Държавната опера в Измир /Турция/, с която участва във фестивала в Аспендос. По същото време дирижира и Операта в Мерсин.
През 2005 г. работи в оркестъра Prima La Musika в Гент /Белгия/, с която участва във Фландърския фестивал.
От 1997 г. редовно дирижира двата оркестъра на Държавната филхармония „Д. Д. Шостакович“ в Санкт Петербург, с които гастролира в различни градове в Русия.
С Филхармонията на Бургас гостува във Франция и, многократно, в Италия и Испания, а с Операта – в Германия и Швейцария, с оперите „Трубадур“, „Отело“, „Фалстаф“ и Quattro Pezzi Sacri от Верди, и на фестивала на остров Родос – Гърция с Девета симфония на Бетовен и Реквием на Верди.
В Испания гастролира и начело на Пловдивската филхармония, а в Италия – с Пловдивската опера /“Аида“ от Верди/.
Съвместно с Arts Academy – Рим, провежда диригентски курсове в Бургас и Анцио, Италия.
През 2005 г. работи в оркестър Prima la Musika в Гент /Белгия/, с който участва във Фландърския фестивал.
Дирижирал е Нов камерен ансамбъл в Camerata classica, София, с които записва поредица CD за DIVERRIMENTO – Виена.
Записва филмова музика за SIF – 309 в Първи студио на БНР – София и за Digital Records – Рим, с Лондонския симфоничен оркестър в прочутото студио Abbey Road в Лондон.
Носител на орден „Кирил и Методий“ – II степен, три Златни лири и Кристална лира на CMTДБ за постановката на „Графиня Марица“ в ДМТ „Стефан Македонски“.
