Сергей Есенин
Тръгна Господ като просяк беден,
любовта на хората да види.
Срещна старец, върху пън поседнал,
дъвче бавно къшеят последен.
Старецът погледна този просяк,
по пътеката, с бастун железен,
и помисли: „Виж го, колко бос е
и залита, май, от глад болезнен.”
Приближи се Господ, скрил тъгата:
Вижда се, сърцата им — корави…
Каза старецът прострял ръката:
„На, вземи… хапни за здраве”.
1914
(Превод от руски език – Мария Шандуркова)
Шел Господь пытать людей в любови
Сергей Есенин
Шел Господь пытать людей в любови,
Выходил он нищим на кулижку.
Старый дед на пне сухом в дуброве
Жамкал деснами зачерствелую пышку.
Увидал дед нищего дорогой,
На тропинке, с клюшкою железной,
И подумал: «Вишь, какой убогой,—
Знать, от голода качается, болезный».
Подошел Господь, скрывая скорбь и муку:
Видно, мол, сердца их не разбудишь…
И сказал старик, протягивая руку:
«На, пожуй… маленько крепче будешь».
1914
