Водният лук, така необходим за традиционната българска шопска салата е от зеленчуците, чиито разсад се сее в края на февруари, а когато времето е по-топло и в средата. Най-късно това става в началото на март.
Разсадът се прави като семената се засяват на високи лехи широки около един метър и дълги според количеството, което фермерът е решил да произведе.
Обикновено за 1 кв. м са необходими 8-10 г семена, а произведеният от тях разсад е достатъчен за засаждане на 25 кв. метра. За целта почвата трябва да бъде предварително обработена, т.е. да е почистена и да е наторена. За предшественици са подходящи всички късни зеленчуци с изключение на зелевите и луковите култури. За начинаещите градинари това означава, че за своя воден лук те трябва да изберат място, на което в предходната година не е садено зеле и подобни нему култури, както и лук.
След подготовката на високите лехи семената се сеят равномерно по повърхността на лехата и се покриват с пласт пресят оборски тор. Този пласт трябва да е с дебелина 1,2 – 2 см. Следва т.нар. уплътняване на почвата, което представлява леко отъпкване. Това става с дъска или малко валяче, като натискът е много лек. Накрая лехите се поливат внимателно с лейка, за да не се оголят семенцата.
След поникването им те се плевят редовно и се поливат. Обикновено в края на април – средата на месец май растенията за готови за засаждане. Заради състава на почвата при някои стопани те могат да са готови чак в края на месец май. Добрият разсад трябва да има 3-5 развити листенца, високи 25-30 см и с дебелина на стебълчата около 8 мм.
