Из книгата "Апокалипсис на малкия грях" от архиепископ Йоан Шаховски Превод: Силвия Николова „Молим ви също, братя, вразумявайте безчинните, утешавайте малодушните, подкрепяйте немощните и бъдете дълготърпеливи към всички. Гледайте, никой никому да не отвръща зло за зло; а винаги желайте доброто и един другиму, и на всички” (1 Сол.5:14—15).
Това казва апостол Павел в последната глава на своето послание до солуняните. Думите са ясни, не са сложни, а прости, но са изпълнени с много светлина, с много доброта и истина.
Ние, хората, живеем трудно заради нашето човешко зло и следствията от него. Човек страда предимно от това зло, което живее в самите нас, а след това и от злото, което живее в другите хора. Злото е като снежна топка, увеличава се, ако доброто не му се противопостави, ако не бъде разтопено от лъчите на доброто и милосърдието. И у другите хора, и в самите себе си ние побеждаваме хладината и тъмного зло само със сияещото, съгряващо Христово добро. Това Христово добро, понякога, може да бъде гневно, свято негодуващо, изобличаващо злото, – то и трябва да бъде понякога огнено, но то никога не ще носи зло под маската на добро. Такова е свойството на това духовно състояние, за което говори апостолът. На нас ни е потребно, преди всичко, да пазим своята душа и да я държим в мирен дух. И, ако ние упеем да постигнем това, ще помогнем на душата на друг човек да бъде в доброто.
За да излекуваме друга човешка душа, ние трябва да знаем как дадено лекарствено средство, което предлагаме, действа на нашата собствена душа. Лекарството на Христовата правда, Христовото добро изпитано във вековете, в продължение на две хилядолетия, е изпитано върху характерите и върху всички народи в света. Това дивно лекарство има необичайна сила, ако то бъде взето ”вътрешно”, ако го приемем с цялото си сърце и ум …. Ето една от скъпоценните капки от това лекарство: „Братя, вразумявайте безчинните, утешавайте малодушните, поддържайте слабите, бъдете дълготърпеливи към всички. Гледайте някой да не въздаде някому зло за зло, всякога търсете доброто и у един другиму, и във всички”.
Някои, като искат да оправдаят таящото се в тях зло, се опитват да се оправдаят със своя „характер”. Но, характерът се формира и се изразява от свободните човешки реакции към окръжаващия свят. Този, който прави добро на другите хора придобива прекрасен характер; и това е най-добрата негова награда на този свят. А в бъдещият свят той ще бъде един дух със Самия Бог и с милиардите същества спасени в Бога творения. Този, който върши зло и насърчава злото у другите придобива ужасен характер, става бич и нещастие за окръжаващите както за своето семейство, така и за своя народ. „Малката беда е само началото”, казва една стара руска пословица. Дори само да започнеш да оправдаваш в себе си проявлението и дори само изблика на зло, развращаването на душата се отприщва от само себе си, следва погибел.
Нравственият характер на възрастния човек е това, което той е направил и прави сам със себе си. Душата е земя.Човекът е земеделец на своята душа. Ако в душевната земя се сее словото Божие, словото на Истината и любовта Христова, плодът ще е сладък, радостен за самия човек и хората, които го окръжават. Ако човек сее в своята душа плевелите на злото, ще израснат плевели, отровните треви на духа, които ще мъчат и самия човек, и другите хора. Душата може да се уподоби и на глина, а човекът на скулптор. Скулпторът вае от глината човешки образ. Така самият човек вае от своите душевни качества и способности или образ човешки, или животински. Когато човек върши някакво зло, той не само впръсква смъртоносна отрова в своето сърце, но и хвърля от тази отрова и върху другите хора, понякога дори и върху своите най-близки … Пред чужди хора човек, обикновено не показва с охота своята лоша страна. Той държи на мнението на околните и иска всякога те да мислят за него само хубави неща. В обичайната домашна обстановка той показва истинското си лице и мъчи своите близки … Скритото или явното зло всякога си остава зло. Човек трябва да се избави от него колкото се може по-скоро. Как? Преди всичко с осъзнаването на висшия смисъл на своя земен живот, на неговото велико безсмъртие в Бога и краткостта му на земята, чрез познаването на Евангелието и Иисус Христос, чрез обръщането към Неговата истина. Христос открива сегашното и вечното спасение на хората… И, по Своята благодат, ги води към спасение. „Аз съм светлината на света, казва Той. – Който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота” (Йоан. 8:12). Ако ние ходим в тази светлина, ще станем синове на светлината, тъмното зло ще изгуби своята власт над нас, и ние ще преминем от властта на тъмнината в „Царството на възлюбения Син Божий” (Кол. 1:13) Иисус Христос. И ще бъдем светилници, озаряващи нощта на скърбите и в живота на другите хора. Ние ще бъде в Христа утешение за печалните и изцеление за наранените от злото на света.
