Чества се на 14 февруари заедно със Св. преподобни Авксентий Витинийски
Според известното кратко житие на Константин Философ, наречен в монашеството Кирил, произхождал от знатни родители Лъв и Мария, солунски славяни. Високото положение на бащата и богатите дарования на момчето отворили вратите на знаменитата Магнаурска школа в Цариград, където Константин учил заедно с децата на византийските царе и боляри под ръководството на известни учители и на учения Фотий, бъдещия цариградски патриарх. Завършил образованието си с прозвището Философ, той бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия.
В молитва и пост на планината Олимп създава славянската азбука. Впоследствие заедно със своя брат Методий е изпратен на мисия в Моравия и Панония. Но там местното духовенство им създало множество проблеми. На двамата братя – славянски просветители Кирил и Методий се наложило да се отправят в Рим и да защитят своето дело от враговете пред самия римски папа. В Рим Константин Философ тежко заболял; бил постриган в монашество с името Кирил и подир 50 дни починал на 14 февруари 869 година. Сам папа Адриан извършил погребението му в църквата „Св. Климент Римски“.
Св. преподобни Авксентий Витинийски
Преподобни Авксентий бил син на богати и знатни родители и на млади години са ползвал с голяма почит при двора на император Теодосий Млади (418-450). Но като желаел всецяло да се отдаде Богу, той оставил света и станал монах.
Добродетелите, мъдростта и широките му познания прославили името му.
Избягвайки славата, смиреният Авксентий се оттеглил на една планина близо до Витиния (Мала Азия), но и тук не могъл да се скрие. Тълпи благочестиви люде се стичали при него, като желаели да получат от него благословение и поука; донасяли при него болни, като го молели за помощ, понеже той получил от Господ чудотворна, целебна сила.
Планината, на която той живеел в тясна килия, станала известна под името „Авксентиева планина“.
След известно време смиреният подвижник бил повикан на Халкидонския вселенски събор (451 г.). Той ревностно се застъпвал за истината против лъжеучителя Евтихий. Това му навлякло много оскърбления.
След свършване на събора той отново се поселил в любимата пустиня. При неговата пещера пак започнали да се стичат много вярващи, на които той предлагал поучение просто, но изпълнено с духовна мъдрост и сила.
Светият подвижник доживял до дълбока старост и умрял във времето на император Лъв Тракиец (447-474 г.).
