На Рождество Христово хората отиват на Света литургия в храма. Някои от вас, вероятно, за пръв път ще заведат децата си там в дните, когато честване Рождество Христово, наричано по народному Коледа. Малчуганите ще им задават въпроси за много неща. За да не сте неподготвени, „Следвай ме” Ви дава жокер, с който ще спечелите уважението на наследниците си, че сте родителят, който знае всичко и е единственият на света, който може да отговори и на ай-трудните въпроси.
Ето накратко и отговори на вариации на въпроси, които децата могат да зададат.
Храмът е особено място, в него атмосферата, особено на празник е много тържествена. Това е специално място, където хората се молят заедно.
Църковните служители го наричат Дом Божий. Независимо, че там служат свещеници, хората също участват мислено в това, което се случва, като отправят молитви към Бога за това, от което имат нужда. Духовниците там всякога се молят за здравето и щастието на присъстващите и на всички православни християни на земята, и за прощаване на греховете на починалите, чиито души обаче са живи.
При влизане и при излизане от храма християните се прекръстват три пъти. Прекръстват се още преди и след молитва. Самата молитва може да бъде изречена на глас, но може и да бъде казана и на ум. В нея ние се молим за здраве – нашето и на нашите близки, и само за добри неща. Бог всякога изпълнява нашите молитви, ако това, което искаме няма да ни навреди.
Прекръстването, наричано на църковен език осеняване с кръстно знамение, свидетелства за нашата вяра в Иисус Христос. То ни пази от зло. Затова, когато човек е в опасност или чувства, че приближава беда, се прекръства.
Като склоняваме глава и се поклоняваме по време на молитвата в храма, ние изразяваме своето послушание и покорност към Бога.
Когато се прекръстваме, събираме палеца, показалеца и третия пръст на дясната ръка. Те символизират Пресветата Троица: Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух.
Двата пръста (безименния и кутрето) показват двете естества (природи) в Иисус Христос: Божието и човешкото.
Когато се прекръстваме, най-напред докосваме средата на челото със свитите три пръста, след това долната част на гърдите, а после дясното и лявото рамо.
По време на самото кръстно знамение на глас или на ум изричаме:
- В името на Отца (докосваме челото)
- и Сина (долната част на гърдите)
- и Светия (дясното рамо)
- Дух (лявото рамо)
- Амин – произнасяме тази дума, която означава „да бъде така”, отпускаме ръка и скланяме глава
Молитвата е разговор с Господ
Молитвата, независимо дали е казана на глас или на ум, е разговор с Господ. С нея ние Му се молим да ни даде нещо, от което имаме нужда, или просто искаме да Му споделим нещо, като на най-близък приятел. Господ е другото име, с което се назовава Бог . Той е създател на целия свят. Ние, хората, не знаем всичко за Него, но има няколко неща, които са ни известни със сигурност. На нас ни е известно, че Бог е творец на всичко и е вечен. Освен това, Той е дух и е навсякъде. Господ вижда и чува всичко, и знае всичко. Бог обича всички и се грижи за всички.
Много велики писатели, поети, музиканти, художници и учени също са се молели на Бога. Някои от тях са написали своите молитви в стихове. Такова е стихотворението молитва от големия български писател Иван Вазов:
МОЛИТВА
Дядо Господи, прости ми,
моля Ти се от душа!
С ум и разум надари ме,
да не мога да греша.
Запази ми Ти сърцето
от зли мисли и неща;
всичко виждаш от небето,
зло на мен недей праща!
Дай на мама,дай на татко
здраве,сила и живот;
мир, любов на всички братя
и добро на наш народ!
