В последните години пазарът на хранителни добавки расте стремглаво —витамини, минерали, антиоксиданти, NAD терапии и всевъзможни вещества се рекламират като “ключ към дълголетието” или “щит срещу болести”. Но къде свършва разумната профилактика и къде започват рисковете? Могат ли тези добавки, приемани безконтролно или в завишени дози, да отключат онкологични процеси в организма? За това разговаряме с д-р Златин Мотишев. Той е специализант по медицинска онкология и част от екипа на Клиниката по медицинска онкология на Университетската болница „Света Екатерина“.
– Д-р Мотишев, какво Вашето мнение за масовата употреба на хранителни добавки – витамини, минерали, антиоктсиданти и други?
– В съвременната медицина хранителните добавки имат място, но то трябва да бъде ясно определено — при установени дефицити или специфични състояния. Проблемът е в масовата, неиндикирана употреба “за профилактика”, често без нужда и без медицинска преценка. Това може да създаде фалшиво усещане за сигурност и дори да навреди. Важно е да се подчертае, че повечето хранителни добавки не се водят лекарства, а хранителни продукти, което означава, че контролът върху тях е значително по-слаб. Те не преминават през клинични изпитвания за безопасност и ефективност преди да излязат на пазара, както се изисква при лекарствата. Контролът от регулаторните органи е ограничен до постмаркетингов мониторинг, тоест след като продуктът вече е в продажба. ова води до реални рискове.
– Какви са те?
-Възможно е разминаване между обявеното и реалното съдържание. Възможно е и замърсяване с тежки метали, микроби или неразрешени вещества. В някои случаи има и наличие на фармакологично активни съставки, които не са декларирани.Независими анализи показват, че 20–30% от тестваните добавки не отговарят напълно на етикета си, а в определени рискови категории (напр. продукти за отслабване или мускулна маса) са откривани дори забранени субстанции. Затова, когато се говори за хранителни добавки, трябва да се подхожда не с масова увереност, а с медицинска отговорност.
-Има ли научно доказаната връзка между дългосрочната или високодозирана употреба на хранителни добавки и развитието на онгологични заболявания?
-Да, има публикувани научни изследвания, които установяват връзка между продължителен и високодозов прием на определени хранителни добавки и повишен риск от някои видове рак. Например, проучвания като ATBC (Alpha-Tocopherol, Beta-Carotene Cancer Prevention Study, 1985–1993) и CARET (Carotene and Retinol Efficacy Trial, 1985–1996) свързват високите дози на бета-каротин при пушачи с повишен риск от рак на белия дроб. Също така, SELECT (Selenium and Vitamin E Cancer Prevention Trial, 2001–2008) показва, че прекомерният прием на витамин Е и селен е асоцииран с повишен риск от рак на простатата. Тоест, не всичко, което звучи “естествено” или “здравословно”, е безвредно в големи количества.
-Има ли перпоръчителни базцопасни дози за ежедневен прием на добавки и кога се налага консултация със специалист?
-Да, за повечето витамини и минерали има установени препоръчителни дневни дози (RDA), както и горни допустими граници. Превишаването на тези стойности — особено без медицинска причина — може да доведе до токсичност или до взаимодействия с лекарства. Консултация със специалист е необходима при съмнение за дефицит, хронични заболявания, прием на други медикаменти и фамилна обремененост за онкологични заболявания
-Какво бихте казали на хора, които приемат добавки „за профилактика“ без медицинска нужда?
-Бих ги посъветвал да се информират критично и да потърсят медицинско мнение. Приемът на добавки без основание е като да вземеш лекарство “просто така”. Организмът ни е сложна система и не се нуждае от излишно натоварване с вещества, които не са му необходими в момента. Понякога “профилактиката” може да доведе до повече вреда, отколкото полза.
– Какво означава злоупотреба с добавки в медицински контекст?
-Злоупотреба означава прием на хранителни добавки без нужда или диагноза, в по-високи от препоръчаните дози, за продължителен период без проследяване, в комбинации с други добавки или лекарства, без оценка на риска. Това включва и практики като “сами си предписваме”, “чели сме в интернет”, или следване на модни тенденции без медицинска обосновка.
-Има ли случаи във Вашата медицинска практика, в които прием на добавки е повлиял негативно при пациенти с онкологично заболяване?
-Да, има случаи, при които пациенти са приемали антиоксиданти във високи дози по време на химиотерапия или лъчетерапия понеже са били посъветвани от познат или са „прочели в интернет“— нещо, което може да намали ефективността на лечението. В онкологията дори “безвредното” може да е рисково, ако не е под лекарски контрол.
-Какъв е балансън между полза и риск при употребата на добавки за хора в ремисия или с фамилна анамнеза за рак?
-Тези групи хора са особено уязвими. От една страна, те търсят всичко, което би ги предпазило от рецидив или първична поява на рак. Но именно при тях е важно да се избягват непроверени и непоказани добавки. Препоръчвам балансирано хранене като основен източник на нутриенти, лабораторен контрол при съмнение за дефицити, индивидуален подход и консултация с онколог или нутриционист.
-Кои са основните съвети, които давате на пациентите си относно хранителните добавки?
– Не приемайте добавки “на сляпо”. Изследвайте се. Храната е най-добрият източник на витамини и минерали. Ако има нужда от добавка, изберете проверен продукт и се консултирайте с лекар. Избягвайте едновременен прием на много продукти – възможни са взаимодействия. В онкологията – никога не приемайте добавки по време на лечение без знанието на Вашия онколог.
