Днес, на Черешова задушница почитаме паметта и се молим за опрощение на душите на нашите заминали си от този свят роднини, близки, приятели, познати и дори непознати.
Задушница е ден за възпоменаване на душите на починалите, църковен помен в чест на мъртвите. Те са три в православието и всякога са в събота – денят, приет за споменаване на мъртвите. Наричат се: Месопустна задушница, Архангеловска задушница и Черешова задушница.
Католическата Църква има един ден в годината – 1 ноември, Денят на Вси светии, когато с ритуал и молитви се почита паметта на покойниците на гробищата. Това съвсем не означава, че католиците не се молят за заминалите си в своите лични молитви, както и в литургиите за покойници.
Традиция в България е върху гробовете да се оставят храни, напитки, дори чаши с алкохол и запалени цигари. Тази практика няма нищо общо с християнството, макар и повечето свещеници да не й обръщат внимание и да я приемат. Ястията върху гроба са остатък от стари езически вярвания, достигнали до наши дни. В древен Египет фараоните били погребвани с необходимите за всекидневието предмети, включително и с храни. Продукти са поставяни и в гробовете на бедните египтяни. Тази практика е съществувала и при траките. Вярвало си, че така се осигурява храна за душите на умрелите. Още в края на ІV век блажени Августин пише в своите „Изповеди“, че майка му Моника вече е приела християнството, приема Тялото и Кръвта Христова по време на агапе, но все още не се е отказала от езическия обичай да носи всеки ден храна на гроба на мъжа си.
Независимо от усилията на Църквата през вековете този обичай е останал както на Изток, така и на Запад. В Италия, най-вече в Сицилия и южните части на „ботуша“ той все още се практикува. В България някои си правят истински „пикници“ на Задушница. В Молдова пък, има практика да се правят дори барбекюта. В бившия Съветски съюз, че и сега съществува практиката на гробищата да се пие водка и да се замезва с черен хляб.
Нека на днения ден, Черешова задушница, да отдадем достойно почит на тези, които вече са поели към вечния дом, като се помолим за душите им, запалим свещ и помолим свещеника също да отслужи панихида за тях. Църковните молитви могат да бъдат направени и по време на общата панихида в храма. Ако все пак, навикът да месим, готвим и приготвяме ястия в памет на мъртвите не ни напуска, то нека дадем от тях на наистина нуждаещи се хора, но да не скверним гробовете на покойниците.
Бог да прости тези, които вече не са сред нас!
