Денят винаги е в неделя преди Възкресение Христово, събитието е възвестено особено отчетливо от пророк Исая, предобрази за него има и в псалмите
Хората го посрещат с огромна надежда, но малцина са тези от тях, които Го посрещат като Син Божиой, дошъл да изкупи човечеството от първородния грях.
Мнозинството виждат в него избавителя от римската власт. В радостта си те Го посрещат с палмови клонки, както се посреща владетел независимо, че Той не язди бял кон, като победител, а е върху ослица точно, както е предрекъл пророк Исая, около 700 г.пр.Р.Хр. (Исая 12:6). Предобрази и препратки към това събитие се срещат още в Захария 9:9 и Захария 9:10, както и в Псалом 97:6-8. Впоследствие, според географската ширина и флората, хората са заменили тези клонки с върбови и цветя, както е у нас. Затова този ден популярен още като Цветница, Връбница и Неделя Вай. Църковното му наименование обаче е Вход Господен в Йерусалим. Той се променя, според датата Възкресение Христово, но е точно в неделята преди него. Тогава се отслужба Златоустова литургия, след която се раздават осветени върбови клонки. Те символизират цветята и палмовите клони, с които е бил приветстван нашият Господ.
Православните християни, които са постили, могат да похапнат в този ден риба. Следващата седмица се нарича Страстна или още Велика, и отзнаменува последните му дни на земята в ипостастта му на Богочовек. В Католическата църква постът няма тази строгост по отношение на хранителния режим, както е в Православната.
В миналото, когато жените не са имали работни ангажименти извън дома, в следващите два-три дни са почистват домовете за Великден. На Велики Четвъртък и Велика Събота те са боядисвали яйцата и са месили козунаците – традицията се спазва и сега. На Разпети Петък, когато е кончината на нашия Господ обаче категорично не се работи.
Честит празник!
