Статуята на Черната Мадона от типа „Трон на Мъдростта“ е най-почитаната светиня на Каталуния.
Не само в Православната, но и в Католическата Църква съществува виждането, че чудотворните образи на Пресветата Дева са дело лично на свети апостол Лука. Приема се, че първото изображение от този вид е негово дело, като е изработено още през 50 г. от н.е. в Йерусалим и е пренесено в Европа от свети апостол Петър. Някои извори свързват мястото й с търсенето на Светия Граал през Средновековието. В размирните времена на арабските нашествия статуята била скрита и пазена в скалите от бенедиктинците. След това следите й се губят, за да се появи според преданието през 880 г. чрез чудотворното явяване на овчари в планината. Те чули музика да се носи някъде откъм пещерите в грандиозните скали и през нощта видели светлина да излиза от мястото, където тя била скрита. Така тя отново се явила, но преместването й от там било невъзможно, понеже въпреки, че била малка (около 1 м), тя тежала неимоверно много и хората не могли да я поместят. Така свещениците разбрали, че някаква невидима сила придържала статуята към това място, сякаш Девата искала да бъде почитана чрез този образ именно тук. Така възникнал манастирът в Монсерат в едноименната планина по-късното и копие на статуята. Той е официално основан през 1025 г. на мястото на съществуващите преди това четири монашески скита. Изследователите считат, че настоящата статуя е изработена в ромаски стил, някъде около XII век. В историята на изкуството този тип поза е назован „Трон на Мъдростта“. Тялото е тънко, а главата уголемена и издължена. Девата е седнала, в скута й стои детето Иисус, в поза на Благославящ, а в дясната си ръка тя държи сфера, земно кълбо. Твъди се, че дървото, от което е изработена е топола, а черният цвят на лицата се дължи на химическата реакция от напластения лак, както и на влиянието на дима от кандилата. Височината на статуята е 95 см. Тя е разположена в специално изградено за нея светилище, в задната част на базиликата.
Множеството свидетелства за чудеса и изцеления са създали култа към Черната Мадона в Испания, а в Каталуния, тя е обявена за закрилница на региона, наравно със свети Георги.
Оригинално базиликата на Дева Мария от Монсерат била изградена през 16 век и архитектурно се определя на границата между Готиката и Ренесанаса. По време на Наполеоновото нашествие през 1808-1814 година, тя бива силно разрушена, както и прилежащия манастир. Нейното възстановяваване приключва в първата година на ХХ век.
В екстериора най-впечатляваща е запазената фасада на църквата по проект на испанския архитект Франциско де Паула дел Виляр и Кармона с множество склуптури, дело на двама испански автори. След гражданската война е изградена и колонада с атриум в стил модернизъм. Типично за архитектурата на църквата е, че централният кораб е ограден от заоблени готически арки, а в страни се оформят шест параклиса. Куполът е октагонален. Интериорът на църквата след войната е възстановен с еклектична декорация, а екстериорът в средата на ХХ век е допълнително оформян, за да придобие отново ренесансов облик.
Интересна е и самата ниша или пространството, което днес приютява известната Черна Мадона. До нея води мраморна стълба, а входната врата е изработена от алабастър. На нея са резбовани сцени от живота на Дева Мария, а от двете й страни се намират два големи светилника (канделабри). Следват две предверия на тронната зала, с платна на Джоузеф Обиолс, след което врати в сребърен обков водят до малката тронна зала, която се вижда от централния кораб, точно над олтара, през специално направен прозорец. Куполът и стените на тронната зала са украсени с позлатени мозайки, които изобразяват как Девата от Монсерат бива обявена за светица на Каталуния и други сцени от живота на Божията майка. Интересен момент са деветте сребърни лампи, които представляват деветте диоцеза на Каталуния, подобно на седемте светилника в ръката на Иисус, който се явява в Откровението на свети апостол Йоан, наречено Апокалипсис и които представляват седемте църкви на Мала Азия.
