Роден е на 28 март 1951 г. в Айтос. Започва да пее още като ученик в различни самодейни състави. В края на 70-те има успешни изяви като изпълнител на различни международни конкурси. Става солист на Представителния ансамбъл при ГУСВ – София (1974 – 1975). През 1976 г. завършва Естрадния отдел на музикалната академия при Стефан Атанасов. След това започва да пее на различни конкурси, като “Интерталант” – 1974 г., “Шлагерфестивал” и други, докато се стига до 1979 г., когато печели Голямата награда за изпълнител на “Златният Орфей” и съответно награда от фестивала в Сочи “Червеният карамфил”.
На следващата година отново печели “Златният Орфей”, но този път получава Голяма награда за българска песен с “Бащината къща” (по музика на Ангел Заберски). През същата 1980 г. печели и престижния поп конкурс “Бургас и морето” с песента “Момчето, което говори с морето”, по текст на Недялко Йорданов. Други от най-големите му хитове са “Обич”, “Бащината къща”, “Шопкиня”, “Охридското езеро”, “Айтозлия, майко, сливналия”, “Тамбуро моя”, “Кристина”, “Магдалена”, “Потърси ме в Родопите”, “Завръщане”, “Време е, изглежда”, “Здравей, обич моя” и др.
Колкото до живота, Панайот Панайотов не само че не е вълк-единак, ами вече близо 40 години има до себе си една прекрасна съпруга. Жената до него винаги е била в неговата сянка – умишлено избрана и от двама им. Тя е прословутата шопкиня, която той възпява в най-касовия си хит с припев: “Хей, шопкиньо, ти моя съдба…”.
Екипът на “Следвай ме”му пожелава много здраве, духовни радости и щастието никога да не го напуска!
Честит да е рожденият му ден!