Да не забравяме делото на светите братя Кирил и Методий, да славим българската писменост, знание, духовност и достойнство
24 май е най-светлата дата в календара за нас, българите. За разлика от останалите празници, свързани с отбелязването на победи, неизбежно придружени с проливането на кръв, този ден носи само светлина и радост. Той отбелязва едно от най-великите достижения на духа – създаването на азбука и основаване на национална култура.
Народите, които помнят създателите на своите букви са по-малко от пръстите на едната ръка. Арменците знаят своя Месроп Мещоц, създал тяхната писменост през 405-406 г. Ние, знаем своя свети Константин-Кирил Философ, който заедно със своя брат-монах Методий съставя глаголицата.
Смята се, че това е станало през 862-863 г. в манастира „Свети Полихрон“ в Мала Азия. Вероятно по това време са преведени и най-важните за християнското богослужение книги. Дори гърците, чиято димотики, върху която е основана нашата азбука, не знаят кои са нейните автори. Точно азъ-буки-веди на двамата братя полага основите на писмената култура и в другите славянски страни чрез просветната мисия на Църквата. Така, същите тези Свети книги осмислят в културно отношение народите на Русия, Украйна и Влашко (днес голяма част от Молдова). На глаголица, а сетне и на кирилица четат Божието слово дълги години във Великоморавия.
Кои са двамата братя
За тях е говорено и писано много, но на 24 май нека си припомним основното от техните жития, защото те могат да послужат на мнозина на осмисляне или преосмисляне на душевните нагласи и битът на делника да се превърне в постоянен празник на духа.
Не е установено със сигурност кога са родени, но са известни датите на техните кончини. Това, до известна степен, е съвсем логично, тъй като Църквата обикновено почита литургично паметта на светиите в дните, когато те са се упокоили.
За свети Методий (на гръцки: Μεθόδιος, Methodios; на църковнославянски: Мєѳодїи) е известно, че е високопоставен духовник, политически и културен деятел от Византия, по-голям брат на Константин-Кирил Философ. Канонизиран е от християнската църква за светец и равноапостол. На 30 декември 1980 г. с апостолическото послание Egregiae Virtutis папа Йоан Павел II обявява Методий и брат му Константин-Кирил Философ за едни от покровителите на Европа. Православните християни го почитат и като един от светите Седмочисленици. Предполага се, че е роден през 815 г. в Солун, Византийска империя. Починал е на 6 април 885 г. във Великоморавия, където е издигнат негов и на брат му Методий паметник (сега град Требич, Чехия).
За свети Контантин Кирил-Философ се знае, че е роден в 827 г. в Солун, Византия, но датата също не е известна. Починал е на 14 февруари 869 г. в Рим. Баща им е висш сановник, умира и момчетата минават под опекунството на великия логотет Теоктист. Близък приятел е на семейството и е втората личност след владетеля в Империята. През 843 г., запознат с големите качества на Константин, той го кани в Константинопол и го записва в прочутата Императорска школа, наречена по-късно Магнаурска. От това време 17-годишният младеж показва склонност към философията и поезията. Вероятно тогава написва и първото си литературно произведение – „Похвала на св. Григорий Назиански“, последвано от още едно произведение – „Соломонова молитва“.
Само тези факти, без да се спираме върху по-нататъшното дело на светите Константин-Кирил Философ и Методий, които са известни на повечето хора, са достатъчни, за да сме горди, че сме наследници на писменост, сетнешна редакция на тяхната глаголица. Върху нея е положена цялата духовност – и на всеки един от нас, и на цял един наровд. Защото, както се пее в химна за 24 май, „Науката е слънце, което във душите грей! Напред! Народността не пада там, дето знаньето живей!
Нека духът на културата ни води и възвисява!
Честит празник, четящи хора!
