Отбелязваме 1 май – Ден на труда и на международната работническа солидарност. На тази дата в много държави по света се припомнят постиженията на организираното работническо движение.
Отбелязва се от 1890 г. с резолюция, приета на учредителния конгрес на Втория интернационал в Париж, Франция (14-21 юли 1889). Тази дата се свързва с годишнина от началото (1886) на голяма стачна вълна в САЩ с искане за осемчасов работен ден, в която се включват над 300 000 работници от цялата страна.
В България първият опит за честването на деня е през 1890 г. по инициатива на Типографското дружество. Първите масови манифестации са през 1893 г. в София, Пловдив и Видин.
За първи път Денят на труда и на международната работническа солидарност е обявен за официален празник през 1939 г., а от 1945 г. се чества всяка година. С Кодекса на труда на България, приет от 8-ото Народно събрание на 21 март 1986 г., 1 май е обявен за официален празник в България, като се е отбелязвал на 1 и 2 май.
Съгласно Закона за изменение на Кодекса на труда, приет от 9-ото Народно събрание на 30 март 1990 г., Денят на труда и на международната работническа солидарност се чества само на 1 май.
Правото на труд е основно човешко право, признато от ООН с Всеобщата декларация за правата на човека. На този ден си припомняме и правата за равно възнаграждение за равен труд, справедливо възнаграждение, съответстващо на човешкото достойнство, на здравословни и безопасни условия на труд, на почивка и периодичен платен отпуск, както и на синдикална защита.
