В бившите социалистически страни 1 май беше празнуван задължително с манифестации, партийни приветствия и отчети за преизпълнени петилетни планове. Всъщност той е честван и в нацистка Германия. Там се е наричал Reichsarbeitstag, което в превод означава „Имперски трудов ден“.
Корените на Денят на труда и на международната работническа солидарност, популярен сега повече като Ден на труда или просто Първи май са още от ХIX век, когато работническите движение издигат искания за зачитане не елементарни социални, трудови и лични права на работното място.
Първата най-мащабна проява е голямата профсъюзна стачка на 1 май 1886 г. в Чикаго – САЩ. В нея синдикатите организират повече от 300 000 човека, които издигат искането за 8-часов работен ден. Тя продължава няколко дни, като завършва с четирима убити протестиращи, повтаря се след по-малко от седмица, следва сблъсък с полицията, в който са ранени шестима униформени. Впоследствие се оказва, че стъкновението е провокирано от анархисти, които са изправени пред съда.
През 1904 г. по време на Международна конференция на социалистите в Амстердам е издигнат призив за честване на Първи май от всички работнически движения в Европа.
В България той е отбелязан много преди този призив – в 1890 г. от работещите в тогавашното Българско типографско дружество. Този ден е обявен за официален празник в страната ни през 1939 година.
