-0.2 C
София
понеделник, ноември 25, 2024
spot_img

100 български писатели в надпревара за 12 000 лева

Здравка Евтимова, Антон Баев, Тодор П. Тодоров и Явор Веселинов участват в конкурса „Приз Орфей“, 100 човека са изпратили текстове

Това е най-голямата литературна награда у нас. Връчват я на 24 юни (петък) от 12 ч. в Пресклуба на БТА на бул. „Цариградско шосе“ №49 в София

Сто български писатели се съревновават за 12 000 лева, колкото е паричното измерение на конкурса за нов (неиздаван) роман Приз „Орфей“. Това е най-голямата българска литературна награда от началото на промените след 1989 година у нас. Куриозът тук обаче е, че парите ги дава не държавна институция или община, нито бюджетно културно образувание. Връчва ги Стоил Рошкев, журналист и филолог, който учреди фондация „Приз Орфей“. Преди четири месеца 45-годишният софиянец обяви от профила си в социалната мрежа: „Наскоро продадох апартамента си на бул. „Васил Левски“ в София. С част от парите закрих ипотеката на сегашното си жилище – по-встрани от центъра. Остана някоя и друга хилядарка. Но, викам, Стоиле, кола имаш. Нищо че е 20-годишна, ама баварка, служи вярно, рядко те предава (веднъж на пет-шест години се сменя гарнитура на глава). Дом имаш – по-широк от предишния, а отскоро е и неипотекиран. Екстра. Какво да правя с остатъка от парите? Реших да учредя литературен конкурс за нов български роман [неиздаван]. Наградата се казва „Орфей“. Нейният размер е 12 000 лева. Това досега, колкото и да не е за вярване, оказва се, е най-голямата литературна награда, давана у нас (от началото на прехода след 1989). Фонд „13 века България“ към Министерството на културата например връчва 11 хиляди лева награда за роман. Наградата „Елиас Канети“ е 5 хиляди лева. Т. нар. награда за литература на ЕС е 5 хиляди евро. В същото време в Испания, да речем, има 125 хиляди евро награда за литература (Наградата „Мигел де Сервантес“). Аз съм на мнение, че ако искаме да има България, трябва да се харчат пари за българска култура. Тъкмо за българска култура. Защото всичко е култура – икономиката също. Но не пари за семки. А да може творецът в действителност да живее като творец, да вдъхновява хората и да славослови Родината.“

Тази искрена обява явно е намерила почва, тъй като сто писатели изпратиха романите си в краткия срок, определен от организатора на Приз „Орфей“ – до 24 май 2022 г. (виж списъка по-долу). Сред участниците има както прозаици с международно признание като Здравка Евтимова, така и автори, опитващи за първи път перото си в писане на нелекия жанр на прозата „роман“. Ръкописите оценяват корифеите проф. дфн Симеон Янев, Румен Леонидов и Нора Стоичкова, както и самият Рошкев. Надеждата на инициатора на „Приз „Орфей“ е в бъдеще наградата да получи подкрепа от родолюбиви българи с финансови възможности и да стигне поне 100 хил. лв., а защо не да се превърне в нещо като „Български Нобел“, понеже според Стоил Рошкев българските писатели го заслужават.

Участници в конкурса за нов (неиздаван)  български роман, приз „Орфей“

1.       Александър Лютов „Холдинг“

2.       Анна Малешкова, „Танго с непознат“

3.       Антон Баев, „Маря от Охрид и светото зачатие“

4.       Ася Кулева „Пътят, който …“

5.       Бела Бенова, „Кой е следващият?“

6.       Бела Велчева, „Джулай морнинг, момичета!“

7.       Благой Ценов „Разкованият човек“

8.       Благомира Халачева-Bogge, „Изкуплението“

9.       Бонка Шкутова, „Сутрин идва радост“

10.     Борислава Иванова, „Стела и морето“

11.     Валентин Вълканов „Пражкото дъно“

12.     Вероника Иванова „Домът на светците“

13.     Весела Любенова „През стъклото“

14.     Весела Люцканова „Eва и нейните дъщери“

15.     Весела Сотирова „Привличане“

16.     Виктор Леков „Ениа“

17.     Виолета Драганова „Дъгата на тайните“

18.     Владо Трифонов „Писателката и дявола (14 дни с Фани)“

19.     Галена Върбева „Пристанище“

20.     Галина Панайотова „Еос“

21.     Галина Танева „Нямата рече“

22.     Гергана Георгиева „Сред пясъците на пустинята“

23.     Гергана Раденкова „Една прегръдка време“

24.     Георги Божилов “Невяна“

25.     Георги Венин „Пропастта, която ни свързва“

26.     Герасим К. Балабанов „Зелена карта“

27.     Даниела Емандиева „Болката не предизвиква на дуел“

28.     Дани Дел Нико (Йорданка Николова) “Игра без правила“

29.     Даниела Кузманова „Изгубените“

30.     Димитринка Ненова „Килимът“

31.     Димитър Горанов и Пламен Кьолински „Четвъртият райх“

32.     Евгени Черепов „Аналогоза зима“

33.     Евелин Бена „В сенките“

34.     Eмил Георгиев „Войникът от уровската бригада“

35.     Емил Обрешков „Зеленоокото чудовище“

36.     Желязко Желев „Прекрасните прости неща“

37.     Здравка Евтимова „Да изплетеш клетка за щурец“

38.     Зорница Пачинова „Вестоносец от бъдещето“

39.     Иван Бунков „Гаванка с череши“

40.     Иван Си. Димитров „Депутатът, който осъмна със задник вместо с глава“

41.     Иван Иванов „Шест дни по тайните пътища“

42.     Иво Георгиев „Дин ден“

43.     Ина Май Джар “Речни дървета“

44.     Йоло Денев „България на народа“

45.     Константин Кацаров „З.л.о.“

46.     Контадин Кременски „Бягство от щастието“

47.     Кремена Иванова „Грешките в задния ми джоб“

48.     Любомир Атанасов „Старите пушки“

49.     Любомир Велков „Последният апостол“

50.     Магдалена Резнякова „Слънцестоене“

51.     Марияна Мишева „Тайната на Кумран“

52.     Мария Македонска „Тайфата“

53.     Мария Павлова „10 часа“

54.     Мартин Ралчевски „Не затваряй очи“

55.     Милен Минчев „Кариатиди“

56.     Михаел Стомин (Иван Попов) „Пратеникът на Матея“

57.     Михаил Михайлов „Перфидни илюзии“

58.     Момчил Шивачев „Високи залози“

59.     Монто Пантелеев (Момчил Пешевски) „На спомена горчивата наслада“

60.     Нинко Кирилов, Ина Герджикова „Ава и Александър: любовен роман“

61.     Нели Арнаудова „Приключенията на Кашличко и Сополивка“

62.     Полина Велева „Тъмна светлина“

63.     Рени Камберова „Чиракът на късия разказ“

64.     Росен Желязков „Жив съм“

65.     Росица Гюмлиева „Мигове от вечността“

66.     Румен Диманов „Блянът Албена“

67.     Румен Генов „Йодур“

68.     Румяна Господинова „Азбука на мисълта“

69.     Светлана Йонкова „Земята на Тангра“

70.     Светлана Каменова „Убий за мен“

71.     Светлана Любомирска „Гласът на северния вятър“

72.     Светлозар Панов „Гайдарят“

73.     Свилен Димитров „Пиянкови“

74.     Светослав Дончев „Ще дойде съблазън“

75.     Симеон Ботев „Лапидариум за мъртви богове“

76.     Снежана Ташева „Космически пилоти“

77.     Спас Христов „Невена“

78.     Станислава Чифличка-Петрова „Гледна точка – гледна точка“

79.     Станислава Чавдарова „Безусловна любов и още нещо“

80.     Станка Занова „Паисий – спасителят на нашата история велика”

81.     Стефан Страшимиров “Отмъстителят от Екси Загра“

82.     Таня Бързашка „Амилиус“

83.     Тихомир Тодоров „Никита и каталаните“

84.     Теди Табакова „Приказка за точката“

85.     Теодора Колева „Мъжете в живота на А.“

86.     Теодора Мачева „Градът на сенките“

87.     Теодора Узунова „Огненият трон“

88.     Тодор Господинов „Швеге“

89.     Тодор П. Тодоров „Хагабула“

90.     Тодор Тодоров „Камъкът“

91.     Хари Спасов „Врана“

92.     Христина Кънчева „Смъртоносна тайна“

93.     Христина Панджаридис „Шестнайсет и половина есемеси“

94.     Христина Пилева „Секретарката на Бог“

95.     Христина Тирополи „Майки“

96.     Христо Буковски „Подходи към другия свят“

97.     Цветелиана Пенкова „Забравените ценности“

98.     Явор Веселинов „Тя четеше „Поручик Бенц“

99.     Яна Станкова „Краят на зимата“

100.   Яна Тодорова „Магията телевизия“

Жури:  

проф. дфн Симеон Янев, председател

Румен Леонидов,

Нора Стоичкова,

Стоил Рошкев

Related Articles

- Advertisement -spot_img

Latest Articles