Художникът Харалампий Тачев оформя художествено Манифеста
През есента на 1908 г. десетилетните стремежи на българите за отхвърляне васалността на Княжеството към Османската империя се увенчават с успех. На 22 септември в старата столица Велико Търново княз Фердинанд и правителството на Александър Малинов се обръщат с Манифест към българския народ и тържествено провъзгласяват “Съединената на 6 септември 1885 г. България за независимо Българско Царство”. Държавата става суверенна държава, самостоятелен и равноправен субект в международните отношения. Самият документ е прочетен в храма „Свети четиридесет мъченици” – емблематично място за новоосвободените още българи. На това място са коронясвани царете от Второто българско царство.
Върху самия Манифест са изобразени държавният герб, гербът на Кобурготската династия, дарствен надпис и украсителни елементи.
По-късно художественото му оформление е извършено от утвърдения декоратор и живописец проф. Харалампи К. Тачев. Изработен върху пергамент и подписан от Царя и членовете на кабинета, той е скрепен с осем кръгли висящи восъчни печати (всеки от които в сребърно ложе) на отделните министерства. Съхранява се в богато орнаментиран сребърен тубус, положен в резбовано дървено ковчеже с метален обков.
Актът на провъзгласяване на Независимостта стана на 22 септември през 1908-ма, тридесет години след Руско-турска война от 1877-78 година.
На тази дата страната ни отхвърля Берлинския договор, който се сключва през 1878 г. и определя младото Княжество България като васално на Османската империя. Това затормозява стопанското развитие на страната и ограничава нейните възможности в международните отношения. Затова след Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост. Така се стига до 22 септември 1908 година.
След прочитането на Манифеста от княз Фердинанд, с който той отхвърля всякакви васални връзки с Османската империя, провъзгласява България за царство, а себе си за цар следват интересни събития. До тях не се стига изведнъж, а предварителна къде явна, къде недотак явна дипломация и контакти. Скоро след събитието в старопрестолнината Високата порта (парламентът на Турция), а след това и Великите сили признават официално българската независимост.
Фердинанд избира съвсем неслучайно момента за акт на обявяването й. Политическите условия за изключително благоприятни. През лятото на 1908 г. младотурска революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро-Унгария – една от Великите сили, се подготвя да анексира двете от провинциите на империята – Босна и Херцеговина. Затова князът съгласува действията си директно с император Франц-Йосиф на специална конфиденциална среща във Виена. Същевременно българските власти завземат източните железници в Южна България и това води до икономически противоречия между България и Австро-Унгария. Това също е една от причините, заради които австроунгарската страна е принудена да подкрепи акта на българския княз. Следва съгласие от страна и на Британската империя, която обаче поставя условието да започнат преговори между българското правителство и Високата порта. Нашата делегация е водена отвъншвия министър Андрей Ляпчев. По време на тях, Високата порта иска България да плати огромен данък, като компенсация за своята Независимост. Министър – председателят Александър Маринов обаче заявява, че независимост не се откупува и мобилизира част от армията, като прави това достояние на Турция. Същевременно, Руската империя по това време има свои вътрешни проблеми и не желае военен конфликт на Балканите. Затова от там започват посредничество в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й. Oфициално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.
