Днес се навършват 121 години от рождението на неповторимия Атанас Далчев (12 юни 1904 г., Солун – 17 януари 1978 г., София). Брилянтна поезия, която не можа да бъде задушена дори по време на комунистическия режим.
Пред таланта му останаха безмълвни и бившите „правилни“, които определяха посоката на изкуството и културата така, както те я разбираха. „Следвай ме“ ви предлага едно негово стихотворение – „Молитва“. То е поетична интерпретация на блаженствата, дадени ни от Иисус Христос на планината, а именно
„… блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно“ (Мат. 5:3).
МОЛИТВА
Аз не помня, аз не съм видял
минаха ли моите години?
Ти не ме оставяй да загина,
Господи, преди да съм живял!
Изведи ме вън от всяка сложност,
научи ме пак на простота:
да отдавам сетния петак
от сърце на срещнатия просяк.
Да усещам своя радостта
на невинното дете, което
първите снежинки от небето
сбира със отворена уста.
И без свян да мога да говоря
с простите на прост, неук език. . .
Научи ме, Господи велик,
да живея като всички хора.
1927 г.
