19.8 C
София
понеделник, май 19, 2025
spot_img

179 години от рождението на българската революционерка и общественичка Йорданка Филаретова

Йорданка Филаретова (1843 – † 1915). Спътничката в живота на големия български възрожденски просветен деец и общественик Сава Филаретов. Участва в революционтото освободително движение. След Освобождението Йорданка Филаретова организира големи благотворителни каузи. Щедростта й е причина за построяването на първото в София девическо стопанско училище, както и на приют за бедни и самотни възрастни хора.

Родена на 19.03.1843г. в София, тя е третото от четирите деца на преуспяващия търговец Никола Иванов, известен повече като хаджи Коце. Страстта на бащата към знания и просвета го карат да не жали средства за доброто образование на своите деца. Неговият дом е един от най- богатите с литература, а Йорданка е сред най- добрите ученички на Първото девическо училище, открито през 1858г. в София от видния възрожденец и будител Сава Филаретов. Първо неин учител, а по- късно и съпруг той оказва огромно влияние върху оформянето на нейната духовност и интелект.  Бракът им обаче е твърде кратък, само 3 години. През 1863г., Сава Филаретов умира в Кайро, покосен от „жълтата гостенка” – туберкулозата.

Останала сама с две годишен син, само на 20 години, младата вдовица не се колебае да продължи просветителската дейност на своя съпруг. По нейна инициатива през 1869г. е основано Благотворително женско дружество „Майка”, което има за цел да насърчава  и подпомага желаещите да се учат жени. Дружеството съществува дълги години след Освобождението и стои в основата на много образователни начинания.

Нейна подкрепа в родолюбивите  дела е по- малкият й брат, Димитър Хаджикоцев, известен член на Софийския революционен комитет. Чрез него Филаретова става съпричастна на националноосвободителната борбата. Когато Левски създава в София таен революционен комитет, тя е определена да съхранява комитетската архива. Сведенията за нея от онова време сочат, че два пъти е арестувана по подозрение и само случайността и удивителното й хладнокръвие я спасяват от бесилото. След гибелта на Апостола и трагичните събития през Априлското въстание, започва кореспонденция с руския консул в Пловдив – Найден Геров. Донесенията й  за жестокостите на турските власти в София и Софийско влизат в официалните консулски доклади до Петербург и до голяма степен определят отношението на Русия към българските страдания и вземането на решение за война . По време на Руско – турската война домът й е превърнат в болница, а през Сръбско – българската, е сред първите доброволки – милосърдни сестри. Тя е  първата жена у нас, наградена с почетния знак на Българския червен кръст – „Голям червен кръст”, учреден от княз Ал. Батемберг.

Тя е и първата жена в София към която се обръщат с “госпожа”. Това обръщение дотолкова и приляга, че мнозина го мислят за малкото й име.

Дочакала Освобождението – „Госпожата”, както всички вече я наричат почтително, заминава за Русия, за да изучи сина си. Едничката й мечта е той да съживи бащиното си име. Съдбата се оказва жестока. През 1885г., ненавършил 20г. синът й умира, също от туберкулоза. От този момент, до смъртта си тя не се разделя с черните дрехи. Завръща се в бащината си къща в София и се отдава изцяло на обществена дейност и благотворителност.

Връхна изява на нейното човеколюбие е учреденото в дома й на 20 Август 1909г. благодетелно дружество „Всех скорбящих Радост”. То има  за цел изграждането на приют за болни и немощни хора. Не достигат средства, затова върху дарен от Филаретова имот в двора на църквата „Св.Крал” (дн.”Св.Неделя”), започва строежа на така нареченото –  Доходно здание, предназначено за отдаване под наем и събиране на приходи за построяване и издръжка на приюта. Сградата е внушителна, четириетажна, с 16 магазина, 13 галерии, 9 зимника и 86 хотелски стаи. Успоредно с това, срещу тогавашната болница „Червен кръст” започва и изграждането на приюта. Той е на два етажа, с 18 стаи и малък параклис и официално е открит на църковния празник Кръстов ден – 14 Септември 1914. В него намират подслон първите 15 нуждаещи се. Самата благодетелка, заедно с три бедни жени, на които изцяло е поела издръжката също заживява в него. През 1925. е завършено преустройството и разширението на сградата и тя добива сегашния си вид.

Само след 1 година, на 25 Април 1915г. Йорданка Филаретова напуска този свят, оставяйки всичко свое за благотворителност. За отмъщение никой от нейните роднини не присъства на погребението й. Заветната й мечта, да построи църква, осъществяват последователите на нейното делото. През 1928г. е построен и осветен храмът „Покров пресвета Богородица”. В дворът му е гроба на дарителката и пренесените кости на съпруга й.

Related Articles

- Advertisement -spot_img

Latest Articles

Следвай ме
Privacy Overview

This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.