Джазът е един от най-значителните културни феномени, които Съединените щати са дали на света.
На 30 април 2012 година за пръв път е отбелязан Международния ден на джаза, по предложение на Генералния секретар на организацията Хърби Хенкок – легендарен джазмен, посланик на ЮНЕСКО за между културен диалог и председател на Института за джаз „Телониъс Монк“.
Хърбърт (Хърби) Джефри Хенкок e американски пианист, кийбордист, ръководител на бенд и композитор, носител на престижната музикална награда „Грами“. Като част от втория голям квинтет на тромпетиста Майлс Дейвис, Хенкок оказва сериозно влияние върху преоткриването на ритъм секцията в джаза, а освен това е един от главните архитекти на пост-бопа. Той е един от първите джазмени, които приемат музикалните синтезатори и фънк музиката.
Американският пианист предлага Международния ден на джаза да се отбелязва всяка година на 30 април. Денят е огласен като такъв още през ноември 2011 година от ЮНЕСКО, за да подчертае ролята на специфичния стил музика в съвременния свят. В следващата година Международният ден на джаза е признат и от ООН. Избраната дата съвпада с последния ден от отбелязвания в САЩ Месец на джаза (Jazz Appreciation Month) през април.
Целта на този ден е да събира общности, формации, музиканти, школи, артисти, музикални историци и джаз любители от цял свят, за да отпразнуват безценното културно наследство на джаза. Да обединява само с няколко ноти хора, които нямат нищо общо, често напълно мълчаливо да изразява връзките, които не могат да бъдат изразени с думи. Джазът съдейства по най-непосредствен начин за издигането на човешките права, равенството и толерантността.
Днешният ден се чества от целия свят със стотици концерти в повечето столици и в други градове, които имат отношение към джаз течението в музиката. Хенкок казва, че годишното честване откроява „международния дипломатически аспект на джаза и разкрива способността му да събира различни култури и нации“.
Първият концерт е организиран през 2012 година, на площад „Конго“ в град Ню Орлиънс, популярен като люлката на джаз музиката.
