Тя е петата след тези в Рим, Константинопол, Александрия и Йерусалим и първа сред славянските народи
Фото: Гигински ман.“Св.св. Козма и Дамян“
На днешният ден, но през XVIII век, докогато Българската православна църлква е все още под византийско управление, тя става патриаршия. Така тя е петата автокефална църква след тези в Рим, Константинопол, Александрия и Йерусалим ипървата самостоятелна сред славянските народи.
Още след покръстването на българите през 864 година от Княз Борис I, възниква необходимостта от единна църковна организация по българските земи. Държавата иска да замени богослуженията да се извършват на български език и от български духовници, а не както до тогава е било – на гръцки език.
Този въпрос намира своето решение след идването на престола на цар Симеон Велики, при който България не само достига своя апогей и се разпростира на три морета, но и има силата сама да взема решения за своята вяра.
През 893 година се свиква Преславният народен събор, който решава да замени гръцкия език със славянски при извършване на богослужения.
Създава се първата Българска екзархия, която при наследника на Симеон, Петър I прераства в Българска патриаршия.
Тогавашният византийски император Роман I Лакапин признава царската титла на българският император, а оттам и издигането на български представител като патриарх на Българската църква.
За патриарх е назначен Петър Доростолски, а седалището на Патриаршията е в столицата Велики Преслав, а по-късно се премества в Дръстър.
За съжаление през X в държавата изпада във военна и политическа криза, а след смъртта на Иван Владислав (1014-1018), част от българските земи са завладени от киевския княз Светослав. Столицата Дръстър пада във вражески ръце, а тогавашния патриарх бяга в Сердика, а по-късно и в новата столица Охрид.
Дългогодишните войни с Византия изтощават българското царство и след настъпленията на Василий II, българската аристокрация предпочита да преклони глава пред новия владетел, без да се пролива повече кръв, като по този начин запазват богатствата и привилегиите си, но е и краят на Българската патираршия. На нейно място Василий II създава българска автокефална Охридска архиепископия, под върховенството на цариградската патриаршия.
След въстанието на Петър и Асен през 1185 година българското царство и независима патриаршия са възстановени. Избран е български свещеник. Византия изпада в политическа криза и не е така мощна както преди. На политическата сцена се появява нова империя – Никейската. Иван Асен I получава признание от Константинополската политическа и духовна власт в опит да се възпрат кръстоносците.
След като цар Калоян сяда на престола, той сключва уния с папа Инокентий III, което му дава ранг примас (свещеник).
Държавата ни продължава политическото и териториално разширение. По времето на цар Иван Асен II държавата възкръсва и завладява целия Балкански полуостров. В опит да бъде подкрепа от Римската църква, се сближава с Никейската империя.
През 1235 година се провежда Лампаския църковен събор, който избира за български патриар Йоаким I и така официално Второто българско царство има столица със седалище Търново, на хълма Царевец, а духовенството е възстановено. Започва златния век на културата и образованието.
Времето между турското робство и комунистическата власт са времена на трудни изпитания за Българката православна църква. Въпреки това тя успява да съхрани вярата на хората, че въпреки трудностите, винаги ще дойдат по-добри времена.
