Великолепното произведение на Ференц Лист ще бъде изпълнено от виртуозите Янко Маринов и Станислав Станчев
В концертно, премиерно за България изпълнение ще прозвучи версията за два рояла (S.647) на Симфония „Фауст“ (S. 108) от Ференц Лист. То ще бъде на 9 март (понеделник) 2020 г. от 19.00 ч. в Камерна зала „България“ (Софийска филхармония, ул. „Аксаков“ 1).
Тя е изработена от композитора с изключително майсторство – не следва буквално фактурата на оркестровия вариант и така пресъздава в пълнота всички нюанси на симфоничното звучене. Монументалната версия за две пиана ще представят виртуозните пианисти Янко Маринов и Станислав Станчев, вдъхновени в това си начинание от блестящото оркестрово изпълнение на симфонията реализирано от диригента Йордан Камджалов през 2017 г. Заключителният хор на симфонията върху философските стихове от края на трагедията „Фауст“ от Гьоте ще бъде изпълнен от певци от Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“ със солист Ивайло Донков (тенор).
Благодарим ви, че както винаги ни подкрепяте и помагате информацията за събитието да достигне до повече приятели на красивата музика.
Пианистите, музикантите и публиката познават Лист като гениален виртуоз, новатор и „рицар“ на пианото, а по духовитите думи на негова аристократична обожателка – „единственият пианист на света“. Но вгледалите се задълбочено и всестранно в неговото творчество биват завладяни от фигурата на мислителя-Лист, философа-Лист, вдъхновения поет, героя, мистика, духовния композитор, християнския пастир, възвишения творец на религиозна музика. Осъзнал ролята на музиката в живота си, още деветгодишен Лист ще заяви категорично „Искам да стана пианист на Бога!“. Музиката, която той ни завещава е достойна за най-съкровената възхвала на Демиурга. Не случайно гениалността на Лист ще бъде призната дори от честолюбивия Вагнер: „Чувствам се незначителен като музикант, докато Вие, г-н Лист, както вече съм убеден, сте най-големият музикант на всички времена!“.
С титаничен размах Симфония „Фауст“ превъплъщава идеите от едноименната драма на Гьоте – стремежа на Фауст към познание, неговата жаждата да научи тайните на вселената, свързването му със злите сили, грехопадението, търсенето на смисъл на живота, осъзнаване на преходността на земното съществуване, пътят към спасението, пречистването и извисяването чрез вечната женственост. Това е творбата, над която Лист работи най-дълго – „Фауст“ съдържа в себе си философските, религиозните и общочовешките теми, които вълнуват и съпътстват композитора цял живот.
Първите скици за симфонията датират от около 1840 г. Композиторът дълго се колебае дали да завърши това произведение. Подобно на Бетовен и Шопенхауер, и той съзира дисхармонията във фигурата на Гьоте и коментира язвително в писмо до свой познат: „И най-лошият йезуит е по-скъп за мен от целия ти Гьоте.“ В писмо от 1869 г., когато вече е подстриган за монах и е ръкоположен за абат-пастир, Лист прави красноречиво сравнение между Фауст и Манфред (който също е един вид „фаустов“ образ): „В младостта си страстно се възхищавах от Манфред и го ценях много повече от Фауст, който между вас и мен, въпреки чудесното си въплъщение в поезията, ми се стори категорично буржоазен характер. Поради тази причина той става по-разнообразен, по-пълен, по-богат и пъстър, по-общителен … (от Манфред) … Личността на Фауст се разпилява, разсейва и избледнява; той не предприема никакви действия, безволев е, оставя се да бъде манипулиран, колебае се, експериментира, губи пътя си, обмисля, пазари се и се интересува от собственото си незначително човешко щастие. Манфред със сигурност не би могъл да си помисли да се примири с лошата компания на Мефистофел и ако беше обичал Маргарита, той по-скоро би могъл да я убие, но никога не би я изоставил по такъв страхлив начин като Фауст.“
При все очевидната антипатия на Лист към характера на Фауст, дългoгодишното му пребиваване във Ваймар го среща с легендата за Фауст и спомена за Гьоте на всяка стъпка. Благородният, щедър и силен дух на композитора и този път се изявява – по повод на стогодишнината от рождението на Гьоте той спомага за основаването на „Фондация Гьоте“ и построяването на паметника Гьоте и Шилер във Ваймар (при чието откриване през 1857 г. ще прозвучи за първи път „Фауст“). Процесът на композиране на симфонията е толкова мъчителен, че Лист тревожно признава в писмо до своята любима – принцеса Каролине фон Сайн-Витгенщайн: „Всичко, което има общо с Гьоте, е опасно за мен“.
Но как да предаде в музика безкрайната пиеса на Гьоте? Лист вдъхновено намира решение на тези трудности – не разказва пъстрите фабули и не следва частите от драмата, а създава образи – музикални портрети на трите основни персонажа – Фауст, Маргарита и Мефистофел. И въпреки това можем да разпознаем въплътени в музика някои основни сцени от литературната творба – колебанията на Фауст; сцената на заклинаването на злите сили и облогът –
А нявга към мига ако извикам:
„О, спри, така красив си ти!“
– тогава във вериги ме вплети,
ще възжелая да погина мигом.
Щом погребален звън отекне свято,
бъди от своя дълг освободен!
Часовникът да спре, строши стрелката,
да свърши времето за мен!;
„Гуляят“ – където Мефистофел се надсмива над пияните студенти и прави магия – от масата потича вино; „Кухнята на вещицата“ и подмладяването на героя; любовният трепет при срещите на Фауст с Гретхен – нейните пориви, въздишки и разкаянието ѝ в сцената пред статуята на Mater Dolorosa, предадени във втората част със средствата на филигранен камерен симфонизъм; Валпургиевата нощ и сборището на вещиците; отхвърлянето на материалното и безпътния живот, и осмислянето на земното пребиваване чрез съзидателен, мирен труд; а накрая сцената със спасението на душите на Фауст и Гретхен, за които се застъпва Богородица – Mater Gloriosa.
Именно заради финала симфонията е преработена и допълнена с мъжки хор (Chorus mysticus) и тенор соло, които ни пренасят в небесните селения с последните думи от Гьотевата драма:
Тук всичко преходно притча остава,
непостижимото се претворява,
неизразимото дело тук става,
вечно женственото ни извисява.
Дори и в края на живота си Лист иска да вдъхне отново живот на тази своя може би най-скъпа творба – през 1880 г. той добавя още тактове към втората част. Няколко години по-късно композиторът ще заяви фаустовски: „Какво е нашият живот, ако не низ от прелюдии към тази непозната песен, чиято първа тържествена нота е смъртта!“.
