В условията на извънредно положение и физическа самоизолация има хора, които не спират да творят.
Такъв човек е Марияна Йотова. Тя е изучавала Артистични психо-социални практики и психодрама в Нов български университет, а преди това е изучавала Социалогия в Университета за национално и световно стопанство.
„Следвай ме” Ви предлага нейното последното стихотворение, написано по време на физическата самоизолация. Впочем, последната не е страшна, защото Следва Доброто.
Короната на Пролетта
Под короната на Пролетта
въздухът ухае тихо.
Светва лъч от Доброта
и става чисто и красиво
Земята диша своя нов копнеж-
дарява с обич Дървесата.
Облича ги във Светлина
и за разкош-
разпръсква багри,
играе с порив-
Усмивка от Небесата.
Човек потъва в тези светове,
вдишва тихо Пролетна омая.
Разперва пръсти,
докосва чувства,
стиска в шепи мисли и
въздишки тежки.
В играта своя мислите кръжат-
отчаяни като ранени птици,
търсят в Дървесата своя миг покой-
в короните им – мекота и нежност свидна.
И ще свият с тях отново във едно
Надежда, Вяра, Обич безконечна.
Преплетени във топлото гнездо
Ще шепнат – Да бъде Пролет на Земята вечна.
