Датата на Великден е в зависимост от еврейската Пасха. Иисус Христос е възкръснал след празника Песах, другото име на въпросната Пасха. На него йудеите отбелязват Изхода от Египет.
Как точно да се определя датата на Възкресението Христово било определено по време на Първия вселенски събор, провел се през 325 година. Тогава било решено то да се чества в неделния ден след пълнолунието след пролетното равноденствие. Ако Великден по някаква причина не може да бъде в неделния ден след Песах, то според решенията на събора би трябвало да бъде отслужван един месец по-късно.
До влизането в сила на Григорианския календар през ХIV век не е имало разлика между източния и западния Великден. На Запад католиците и протестантите изчисляват датата на Възкресение по него. Българската православна църква за подвижните празници, като Великден, се ръководи от стария Юлиански календар, а за неподвижните от т. нар. Поправен Юлиански, коригиран през 20-те години на миналия век от гръцки астрономи. По поправения календар за неподвижните празнити се ръоводят повечето православни църкви с изключение на Йерусалимската, Руската и Сръбската.
„Правилно е да казваме западен и източен, а не католически и православен Великден, защото на Запад и католиците, и протестантите честват Възкресението Христово в един и същи неделен ден, докато на Изток има разлики. Древните халкедонски църкви като арменската празнуват Великден по Григорианския календар, а някои протестанти като Петдесетната църква в България – заедно с православните. Така че пълно единство няма нито на Изток, нито на Запад. Но в някои години западното и източното честване на Пасхата съвпадат”, обяснява авторитетният православен теолог проф. Николай Шиваров.
